Гледната точка на Ирен:
"Мамка му!" Подсвирна къдрокоското, оглеждайки ме от главата до петите и карайки бузите ми да придобият наситено червен цвят."Трябва наистина да съм преобърнал света ти, щом си измислила тази лъжа само, за да ме привлечеш отново в леглото си..."
Е, не... Това не е истина... Помислих си, въздъхвайки раздразнено.
"Казах ти не съм спала с теб." Произнесох бавно и отчетливо, все едно говорех на бавно развиващ, какъвто очевидно беше, щом не разбираше от дума... "Нито някога ще го направя!" Заявих решено.
"Щом казваш..." Подсмихна се изкусително, карайки ме да извърна поглед от красивото му лице.
"Нямам време за глупости! Още по-малко за самонадеяни задници като теб, които мислят, че всяко момиче ще им пълзи в краката и ще ги моли за ласки." Въздъхнах, прокарвайки ръка през косата си. "Просто го уведоми, че съм тук и да приключваме с това..."
"Внимавай с езика, малката!" Предупреди ме заплашително, правейки крачка към мен. Инстинктивно отстъпих назад, поглеждайки го уплашено миг преди да се спъна в прага на вратата и да полетя назад.
Стиснах очи, очаквайки болезнения сблъсък със земята, когато усетих силна ръка да се увива около кръста ми. Тялото ми се притисна в добре оформения му гръден кош. Поставих длани върху раменете му, опитвайки се да възстановя баланса си. Когато отворих очи, дъхът ми секна от близостта ни.
"Наслаждаваш ли се на допира ми?" Повдигна предизвикателно вежда, когато не направих опит да се отдръпна. Веднага пуснах раменете му, отблъсквайки го като попарена с вряла вода.
"Никак даже!"
"Лъжкиня!"
"Би ли..." Заекнах ядосано и същевременно засрамено. "Би ли му казал, че съм тук... Моля?"
"За какво да му предам, че го търсиш?"
"Просто... Просто му кажи, че е важно..." Сведох поглед.
"Хубаво! Чакай тук!" Заповяда ми, а след това затвори вратата с ненужна сила.
Вдигнах средния си пръст във въздуха, размахвайки го детински пред затворената врата.
Какъв задник!
Гледната точка на Хари:
"Някаква малка пикла, която твърди, че ти е дъщеря, чака пред вратата." Оповестих отегчен до смърт, поглеждайки Даниел в очите.
YOU ARE READING
ABSOLUTE MESS
FanfictionИрен Прескот е обикновено момиче, което живее спокойно в уютния си дом с двамата си родители. Докато не навършва осемнадесет години... Тогава всичко започва да се разпада.
