ABSOLUTE MESS

Chapter 41: Two years!?

Гледната точка на Ирен:

Сгънах внимателно писмото, прибирайки го в джоба на дънките си. Сълзите се лееха неконтролируемо от очите ми, мокрейки обилно цялото ми лице. Гневът в мен обаче бе по-силен от всичко, дори от болката, която изгаряше сърцето ми. Опитах да си поема няколко дълбоки глътки въздух, за да се успокоя... Но нищо не даваше резултат.

Бях толкова бясна, исках да ударя нещо, да го разруша в символ на това, колко разрушена бях аз отвътре.

Как можа баща ми да ми причини подобно нещо? Защо изобщо се месеше в живота ми? Нямаше никакво право! Как имаше смелостта да отделя Хари от мен? Това със сигурност нямаше да му се размине. Щях да му потърся сметка за всичко сторено, при това незабавно.

Изхвърчах като обезумяла от къщата, качвайки се отново в колата на Луи. И двамата се обърнаха, взирайки се в лицето ми с тревожни изражения.

"Ирен! О, господи!" Възкликна Саманта, покривайки устата си с ръка. "Какво се случи?"

Не отвърнах нищо, просто поклатих глава, заглеждайки се през стъклото.

"Ъм... Към общежитията ли да карам?" Попита притеснено Луи, почесвайки се некомфортно по врата.

"Не." Отсякох преди Саманта да има възможност да каже каквото и да било. "Карай към къщата на баща ми. Имам сметки за оправяне с него."  Избърсах гневно новопоявилите се сълзи.

"Ще трябва да ме насочваш, защото не знам как точно да стигна до там." Луи направи опит да се усмихне леко, хвърляйки ми окуражителен поглед в огледалото.

Възхищавах се на това колко мил и грижовен бе същност. Но в момента сърцето ми се бе превърнало в камък и никаква емоция не можеше да достигне до него, камо ли да го размекне.

През целият път си играех нервно с пръстите си. Нямах търпение да пристигнем и да се срещна лице в лице с мъжа, който за втори път бе разбил живота ми. Първият път мълчах и преглътнах всичко, оставих го да живее живота си, но този път... О, този път със сигурност нямаше да му се размине.

Когато колата паркира пред алеята, моментално отворих вратата, излизайки навън. Наредих на Луи и Саманта да си вървят. Уведомих ги, че после ще се прибера с такси. Те до последно не бяха съгласни да ме оставят сама, но в край на сметка успях да ги склоня да се върнат в общежитието.