ABSOLUTE MESS

Chapter 49: What are you doing here?

Гледната точка на Хари:
Реших, че стоенето на земята и самосъжалението няма да са ми от особена помощ, затова реших да се стегна и да се изправя на крака. Но в мига, в който го направих вратата на стаята полетя към лицето ми с бясна скорост.
"Какво по дяволите?" Изкрещях, вдигайки инстинктивно ръка и спирайки масивното дърво секунди преди да се сблъска с лицето ми.
Погледнах Мадисън ядосано, но и същевременно учудено... От къде това момиче намери тази сила?
"Портокаловият сок да не би да е твоят таен заряд на енергия?" Попитах леко раздразнено.
"Какво?" Смръщи вежди объркано и си пое няколко дълбоки глътки въздух. Бе задъхана, така сякаш не и се е наложило да върви до стаята, а да участва в маратон.
"Сещаш се... Както при Попай моряка е спанакът, при теб е сокът." Обясних шегата си, което направи ситуацията досадна.
"Добре е, че си си върнал настроението, но шегите ти не струват."
"Какво ти се е случило?" Попитах подозрително, оглеждайки лицето ѝ.
"Ирен и онзи секс бог..." Присви рамене, а аз юмруци. "Натъкнах се случайно на тях... Държа да отбележа, че момчето е прелестно... Не знам как Ирен успява да случи само на красавци. Аз нямам този късмет... Ще се убедиш в това ако ти покажа бившия си приятел."
"Няма нужда." Скастрих я ядосано. "Би ли карала по същество, защото никак не ми харесва да слушам, нито дори да мисля за Ирен и онзи мъж."
Мадисън сведе глава извинително, а след това навлажни леко устните си преди да продължи. "Чух Ирен да казва нещо, нещо което ми се стори странно."
Сърцето ми ускори ритъм. Исках да чуя това, което е казала, но и от части се боях да не би да е нещо лошо за мен.
"Какво по-точно?" Попитах плахо.
"Две години... Толкова е трябвало да изчакаш и сте щели да бъдете заедно."
"Не разбирам..." Отвърнах объркано. "Защо точно след две години?"
"И аз не знам... Но помисли, Даниел ти изпрати билетите точно след две години... Може би това е била някаква уговорка между баща и дъщеря."
Думите на Мадисън имаха известна доза смисъл, но за да се уверях напълно в правотата им, първо трябваше да проведа разговор с Ирен.
"Ще я изчакам да се върне от срещата си с онзи глупак, а след това ще поискам да ми обясни." Отвърнах, опирайки гръб в стената.
Дано не се бавят много...
Гледната точка на Ирен:
"Не мога да повярвам, че си направил всичко това за мен..." Прошепнах, обръщайки се с разширени и леко насълзени очи към Алек. Бях толкова развълнувана от гледката, че ми бе трудно да намеря думи, с които да опиша чувствата си.
"Исках да те откъсна за малко от реалността и да те накарам да се почувстваш специална." Отвърна, усмихвайки се леко.
"Със сигурност успя. Благодаря ти!" Докоснах леко ръката му, отвръщайки на усмивката.
"Нека оставим благодарностите за края на вечерта, а сега да слизаме." Предложи и аз кимнах в съгласие.
По време на вечерята с Алек говорихме за какви ли не неща. Разказа ми за семейството си, което е голямо, задружно и прекрасно, а не като моето. 
"Не ти ли стана досадно от дългото ми бърборене?" Попита изведнъж, карайки ме да поклатя глава.
"Изобщо..." Лека усмивка се прокрадна по устните и на двама ни.
"Сега, ти ми разкажи нещо за твоето семейство." Предложи, карайки сърцето ми да забумти като лудо в гърдите ми. Тъкмо бях на път да отвърна, че няма нищо за разказване, когато той продължи. "Разбрах, че имаш брат." Това изречение направо ме заби в земята.
За момент бях толкова шокирана, че не чувах и не виждах нищо около себе си.
"Ирен, добре ли си?" Чух приглушеният глас на Алек. 
"От къде?" Успях да прошепна, спечелвайки си объркан поглед от негова страна.
"От къде, какво?"
"От къде научи?" Попитах настоятелно. Ръката ми се бе усукала около кашмиреното одеяло и го стисках с всички сили.
"Сам ми беше споменала...Защо? Не е трябвало да научавам ли?"
Как е могла да ми го причини? Защо му е казала? Защо ме постави в тази глупава ситуация?
Всички тези въпроси мигновено бомбардираха съзнанието ми. Бях бясна, засрамена и наранена. Чувствах се предадена и единственото, което исках е да напусна това място, колкото и магично да беше... Трябваше незабавно да се върна в стаята си и да проведа сериозен разговор с най-добрата си приятелка.
"Ирен, съжалявам... Нямах представа, че темата за брат ти е толкова деликатна..." Отвърна Алек, откъсвайки ме от мислите ми.
И ето пак тази дума- брат, която всеки път щом я чуех порязваше сърцето ми като нож.
"Аз нямам брат, ясно?" Почти извиках. Не бях осъзнала колко гневна бях същност. Но сега едва се побирах в кожата си. "Той не ми е брат."
" А какъв ти е?"
Добър въпрос....
"Зависи дали визираш преди, или сега." Отвърнах преди да мога да спра потока от думи. Вече дори не ми пукаше как ще реагира ако научи истината... Саманта ни навлече това... Ако беше държала голямата си уста затворена, всичко щеше да е наред. Боже...Колко и бях ядосана...
"Визирам и двете." Поясни, карайки ме да го погледна.
Очите ми бяха зачервени и насълзени, но не защото бях наранена, а от яд... Гневна бях, че никога при мен нищо не можеше да протече нормално без спънки. Винаги някой камък се изпречваше на пътя ми и ме събаряше в прахта... А вече бях падала безброй пъти и цялата бях мръсна и изпокъсана, а раните, причинени от неравната почва боляха жестоко...
"Преди бе любовта на живота ми, а сега се превърна в причината да загубя вяра в любовта." 
Когато бях малка баба ми все повтаряше, че в истината се крие красота, дори самата истина да е отвратителна. Днес реших да се вслушам в думите ѝ и да не премълчавам събитията в живота си, без значение дали това, което Алек ще чуе ще му допадне или не.
"Онова момче..." Започна, поглеждайки ме изненадано. "Той ли е твоят полубрат? Момчето, в което си все още влюбена" Гласът му се бе покачил с няколко октави.
"Да." Отвърнах.
"Но как е възможно?" Попита шокирано.
Въздъхнах, покривайки лицето си с длани... Този разговор щеше да бъде дълъг. "С Хари нямаме никаква кръвна връзка. Просто баща ми се е оженил за майка му. Така и се запознахме, когато отидох в дома му, за да говоря с баща си."
"Разбирам... Значи баща ти не е неговият истински баща?"
Поклатих отрицателно глава.
"Божичко Ирен, та вие направо сте си готови за сериал..." Отбеляза, карайки ме неволно да се засмея. Секунди след това той също ме последва и така започнахме да се кикотим като двама побърканяци. Алек отново успя да оправи настроението ми, въпреки деликатната тема, която бяхме започнали. Дори гневът ми към Саманта бе значително намалял.
****
Час по-късно колата на Алек паркира пред общежитията. Той отново се показа като истински джентълмен, отваряйки ми вратата. Когато се насочихме към сградата протегна ръка, преплитайки пръсти с моите. Погледнах го, дарявайки го с топла усмивка.
Гледната точка на Хари:
Вече бях на предела на търпението си затова излязох от стаята, насочвайки се към тази на Ирен. Надявах се вече да се е прибрала, все пак минаха близо три часа... Не знаех каква ще бъде реакцията и когато ме види, но знаех че няма да бъде положителна. Тъкмо бях на път да почукам на вратата, когато звънливият ѝ смях достигна до ушите ми. Почти бях забравил как звучи... Почти... Не се бе смяла от толкова време, винаги плачеше, но сега, сега бе щастлива. И вместо да се зарадвам, аз се разгневих и сърцето ми се присви болезнено. Истината е, че завиждах... Завиждах на този мъж, защото я караше да се смее така, както аз никога не го бях правил.
Гледната точка на Ирен:
Точно завивахме зад ъгъла, където се намираше стаята ми, а главата ми бе забита в чантата в опит да намеря ключа, когато усетих как Алек леко стисва ръката ми в опит да привлече вниманието ми. Вдигнах объркано поглед, но вместо да го срещна с този на кавалера си, аз го срещнах с чифт потъмнели зелени очи. Там пред вратата на стаята ми стоеше Хари, а дланите му бяха стиснати в юмруци. От километри си личеше колко е гневен. Приближих се предпазливо до него, а Алек остана плътно зад гърба ми.
"Какво търсиш тук?" Попитах, опитвайки се да държа гласа си спокоен.
"Искам да поговорим... Но първо се отърви от новото си гадже." Отвърна хапливо, карайки ме да отстъпя крачка назад.
"Нямаш право да си ядосан... Нямаш никакво право." Поклатих глава.
"За бога, просто го разкарай от тук преди да съм загубил контрол." Изрева, а аз подскочих изплашено.
"Най-добре се успокой... Сцената, която разиграваш в момента е напълно излишна." Намеси се Алек. Погледнах го, клатейки трескаво глава. Какво правеше? Не бива да го провокира... Хари е като масивно дърво полято с керосин. Пламва за секунди и гасенето му е почти невъзможно.
"Единственото излишно нещо тук си  ти." Изсъска, посочвайки го с пръст. "А сега се омитай, преди да се наложи да те отнасят от тук с линейка."
В следващия момент бях избутана настрани, а Алек и Хари бяха лице в лице само на сантиметри един от друг.
"Не заслужаваш момиче като Ирен... Безсмисленият ти гняв само и вреди..." Отвърна Алек, а гласът му бе дълбок, но все така спокоен.
"И научи всичко това само от една смешна среша ли?" Гласът на Хари бе пълната противоположност... Бе дрезгав, изпълнен със злоба.
"Една среща, но ще я помни цял живот."
И тогава всичко избухна. Къдрокоското се хвърли като полудял върху Алек, стисвайки го за гърлото, а гърбът му се блъсна с трясък във вратата на стаята. Добре че бе заключено, иначе и двамата щяха да нахлуят вътре, строполявайки се на пода.
"Достатъчно!" Изкрещях, но никой не ми обърна внимание. Сега и ръцете на Алек намериха място върху гърлото на Хари и двамата започнаха да се душат взаимно.
Това бе просто истинско бедствие....И нито един от двамата не се предаваше. За това направих това, което никой не очакваше. Без да си замислям се проврях между двете момчета, заставайки с лице към Хари.
"Какво ти става? Да не си полудял?" Изревах, удряйки го с всичка сила в гърдите. Най-после ръцете му се отделиха от врата на Алек и той отстъпи няколко крачки назад.
"Алек, най-добре си върви... Ще ти се обадя." Отвърнах без да отделям очи от зеленоокия дявол.
"А ти..." Посочих го гневно с пръст. "Започвай да говориш преди да съм размислила."