ABSOLUTE MESS

Chapter 10: He will listen to you...

Гледната точка на Ирен:

Притиснах тетрадката си по-близо до гръдния си кош докато вървях по коридора, насочвайки се към стаята където ще бъде проведена лекцията. Никак не ми беше до учене в момента и не желаех да се виждам с никого, най-малко с хората, пред които бях унижена не един път, а цели два...

С всяка крачка имах чувството, че някой ме наблюдава. Вдигнах притеснено глава, забелязвайки онова момче от купона... Как му беше името? А да - Кайл. Когато погледите ни се пресякоха той моментално заби своя в земята, преструвайки се, че не ме е следял с очи през цялото това време. 

Преди да осъзная какво правя краката ми инстинктивно ме отведоха до него, привличайки отново вниманието му.

"Здрасти..." Измрънках несигурно.

Имах толкова въпроси към него.... Като например: как бе научил за семейството ми, или какво имаше предвид под това, че Хари е зъл... Знам, че не тази дума бе употребил той, когато отправи предупреждението си, но да нарека някой дявол ми се струваше нелепо, дори смешно.

Когато не получих никакъв отговор от него, леко объркване настъпи в мислите ми. Мислех, че иска да разговаря ме, защо иначе ме следеше с поглед толкова настоятелно...

"Кайл, всичко наред ли е?"

Отделих няколко секунди да огледам лицето му, опитвайки се да разчета нещо по-изражението му. Това, което открих обаче ме остави втрещена... Ако не се бях вгледала добре може би никога нямаше да забележа... По лицето му имаше драскотини, сякаш е паднал някъде... Трябва да са от снощи след като напуснах купона, защото когато говори с мен на двора нямаше нищо подобно на лицето си.

"Откъде получи тези драскотини?"  Попитах, като чрез тона си настоявах да ми бъде даден отговор.

Той направи опит да мине покрай мен, но аз хванах тениската му, опитвайки се да го задържа на мястото му. Без да искам леко раздърпах деколтето му, откривайки част от кожата на гърдите му. Там всичко бе обагрено в синини и не изглеждаше никак приятно...

"Боже мой!" Извиках, покривайки устата си с ръка. "Кой ти причини това?"

Той усилено избягваше погледа ми и всячески се опитваше да се отдалечи от мен. Когато видя, че няма да се получи, огледа трескаво коридора, след което хвана двете ми ръце, издърпвайки ме в стаята на чистачките. Сърцето ми започна да бие паникьосано, не знаейки какво ще направи след това. Отчаянието, с което ме държеше, ме накара да се замисля... Нещо наистина сериозно трябва да му се е случило, за да бъде толкова притеснен...