ABSOLUTE MESS

Chapter 23: Where do you think you're going?

Гледната точка на Ирен:

Усещането, което ме заля бе като връхлитащо цунами, помитащо всичко по пътя си. Не можех да спра, а дори и да можех не бих желала. Толкова дълго време прикривах страстта си, че сега, когато бе отприщена нищо не можеше да застане на пътя ѝ.

Хари очевидно се чувстваше по същия начин, тъй като ръцете му бясно се движеха по тялото ми, изгаряйки всеки инч кожа, който докоснеха. Презрамките на спортния ми сутиен си почиваха лениво на раменете ми, докато устните на къдрокосото момче изследваха шията ми.

Тих стон се изтръгна от устните ми, когато леко впи зъби в мястото точно под ухото ми. Никога преди не бях изпитвала нещо подобно, нещо толкова истинско и върховно. Обвих крака около кръста му, придърпвайки тялото му по-близо до своето, така сякаш исках да се превърнем в едно цяло. Усетих как се усмихва във врата ми и не успях да сдържа тихия си кикот. Не можех да повярвам, че в действителност му позволявам да прави това с мен. Предишните пъти винаги се отдръпвах или протестирах за това колко грешно е всичко... Но сега бе различно, не исках да потискам чувствата си и да се преструвам, че огънят, който се разгаряше в тялото ми всеки път щом ме погледне, не съществува.

За жалост този перфектен момент приключи така както и започна - спонтанно и изведнъж.

"О, боже! Извинете!" Провикна се момчешки глас с ирландски акцент.

Просто чудесно...

И тогава съжалението ме обля като кофа със студена вода. Какво си мислех?
Не можеше просто така да се поддавам на чувствата си, мислейки че последствията няма да ме застигнат. Какво щях да правя след като се оставя на страстта и позволя на Хари да утоли огромната си жажда за секс завоевания, като му отдам тялото си... Той просто щеше да ме захвърли както правеше с всички останали... Както направи и с Анджела. Наистина ли исках да се превърна в това? В отчаяно момиче, което тича подир него милееща за допира му... 

А и кой щеше да ме предпази от Никсън след като Хари загуби интерес към мен...

Наистина, какво си мислеше Ирен? Запита ме съвестта ми, а аз поклатих отчаяно глава, отдръпвайки падналите кичури коса от лицето си. Хари се бе изправил мигновено на крака, освобождавайки тялото ми от тежестта на своето. Сега стоях в седнало положение, опитвайки се да възстановя дишането си и да премахна червенината, която бе обагрила лицето ми.