Chapter 31: I think you know...

5.4K 384 39
                                    

Гледната точка на Ирен:

Докато тичах забързано нагоре, взимайки стъпалата по две, по три, сърцето ми биеше толкова бързо, че имах чувството, че ще разкъса кожата ми, изхвърчайки от гръдния ми кош. Дишането ми бе накъсано и бях толкова вглъбена в мислите си, какво точно ще кажа на Хари, че не успях да се спра навреме и лицето ми направи контакт с твърдото мокро тяло на къдрокоското.

Изсъсках болезнено, разтривайки челото си с длан и вдигайки поглед към лицето му. В очите му се четеше объркване.

"Случило ли се е нещо? Защо се беше забързала така?" Попита с недоумение.

Аз от своя страна останах в същата поза от преди малко, но не защото все още ме болеше, а защото исках да напомня на мозъка си, че трябва да заработи. Нямаше как обаче това да се случи, при положение, че Хари стоеше пред мен само по хавлия, докато малките кристални капчици украсяваха тялото му като бижута.

Погледът ми се спусна към татуировките му, оглеждайки внимателно всяка една от тях, сякаш исках да разбера какви мисли са минавали през главата му, докато мастилото е навлизало под кожата му.

"Ирен!" Извика настоятелно, карайки ме да се сепна изведнъж.

Подскочих уплашено, отстъпвайки леко назад. Разтворих устни уж, за да промълвя нещо, но единственото, което сторих е да си поема дълбока глътка въздух.

"Какво ти става?" Смръщи вежди, оглеждайки зачервеното ми лице.

Трябваше да се взема в ръце и да се осъзная при това на всяка цена... Не можех да продължавам да стоя като глупачка по средата на коридора и да точа лиги по перфектно оформеното му тяло.

"Нищо..." Отвърнах прибързано, поклащайки глава. "Говорих с майка си..." Започнах несигурно, а гласът ми леко трепереше. Не знам дали причината за това бе маратонът, който направих по стълбите или голотата на Хари.

"И?" Попита нетърпеливо, скръствайки мускулестите си ръце.

Но това само влоши положението... Погледът ми моментално се прикова върху вените, които се спускаха от китката към лакътя му. И съзнанието ми отново се изпразни.

"Ъм..." Заекнах като пълна глупачка, поглеждайки с усилие към земята. "Ти ли накара баща ми да махне наемателите от апартамента?"

ABSOLUTE MESSWhere stories live. Discover now