The Wrong Number (Bulgarian translation)

6 » flavescent

Брендан/Хейли/Друг

- Какво сега?

- Осъзнаваш ли, че във всички разговори, които сме имали досега, ти си първата, която прекъсва разговора?

- ...

- Какво мога да кажа, обичам да затварям на идиоти.

- Чакай... Как затваряш на себе си?

- Еха! Много забавно. Много забавно. Кажи ми, винаги ли си толкова досаден или аз получавам някакъв вид специално отношение?

- Определено си ти. Имаш специално място в сърцето ми, забелязваш ли?

- Докосната съм. Дълбоко. Не, че не обичам да си да си говоря с теб, но защо се обади отново?

- Ранен съм. Ох, любов моя, защо ме нараняваш?

- Ти си кралица на драмата, нали?

- Ако имаш предвид крал на драмата, тогава да. Такъв съм.

- Както и да е, ако няма нищо друго, може ли да прекратим този много интересен разговор? На работа съм и съм убедена, че мениджърът ми няма да оцени разсейването ми.

- Значи работиш в Domino's? Знаех си!

- Не е Domino's, за бога! Кълна се, изречи това име и някаква дума свързана с мен в едно и също изречение и ще те ударя толкова силно, че ще забравиш къде си.

- Не знам как възнамеряваш да го направиш, когато ние говорим по телефона.

- Ще нямеря начин. Обещавам ти.

- Ох, еха. Толкова се изплаших, чорапите ми изпаднаха.

- ...

- Схвана ли? Изплаши чорапите ми?

- ...

- Знаеш, че го схвана. Аз съм толкова умен.

- Много, много интелигентен. Най-умният. Толкова умен, че мозъкът ме боли.

- Не оценявам сарказмът, но благодаря.

- Добре. Сериозно, сега трябва да тръгвам. Чао.

- Добреее чаоооо.

- ...

- Ти запя ли туко-що?

- Какво, ако съм?

- Сега съм убедена, че си на десет. Определено.

- Хей! Няма възрастова бариера да гледаш Disney, ясно?

- Ох, наистина ли?

- Да. Дори на двадесет и две годишните им е разрешено да гледат Frozen.

- Да, но нормално ли е двадесет и две годишен мъж да цитира Frozen?

- Замълчи.

- Така си помислих.

- Хейли! Защо си на телефона? Би трябвало да работиш!

- Ох, мамка му. Слушай, наистина тръбва да вървя. Чао.

- Чао.