The Wrong Number (Bulgarian translation)

15 » white

Брендан/Хейли

- Мислех, че каза, че никога повече няма да ми се обадиш?!

- Ти го направи първа, скъпа.

- Ъх, какво? Ти ми се обади!

- Не изглежда да осъзнаваш, че джобът ти ми е звъннал.

- Ох... Добре, съжалявам, но е очевидно, че не е било нарочно, следователно не се брои, че съм ти се обадила.

- Ако получиш обаждане от някого, какво означава това?

- Какво?

- Ако някой ти звънне, Хейли, какво означава това?

- Те искат да ти кажат нещо?

- Значи това обаждане има предназначение, така ли?

- Предполагам...

- Мисля, че съдбата желаеше това да се случи и то стана.

- За какво изобщо говорим?

- Виждаш ли, мисля, че ти си искала да ти се обадя, макар и подсъзнателно, и така несъзнателно или съзнателно, джобът ми се обади.

- ...

- Това е най-смешното нещо, което съм чувала!

- Но знаеш, че е вярно. Замисли се – ти ми се обади пияна, джобът ти също! Или е сериозна липса на социален живот, или съдбата е на работа.

- ...

- Взимаш ли някакъв вид лекарства за твоето сериозно медицинско състояние? Защото ако не, трябва да ти кажа, мисля че трябва да започнеш. Мозъчното увреждане не е нещо, което да приемаш несериозно.

- Много смешно. Защо си толкова убедена, че имам мозъчно увреждане? Да не би да е, защото съм прекалено страхотен, за да бъда нормален? Ау, Хейли!

- Под страхотен, ако имаш предвид луд, тогава да, абсолютно.

- Лудо-страхотен казваш? Еха, не мислех, че е възможно някой да се влюби в мен по телефона, но...

- Довърши това изречение и няма да доживееш следващ ден.

- Сладко е как си мислиш, че си плашеща.

- Обзалагам се, че ще е изключително сладко, когато набутам четка за зъби в гърлото ти, нали?

- Защо четка за зъби?

- Какво имаш предвид със „Защо?"? Просто избрах това да бъде моето устройство за изтезание.

- Това изречение ми звучи много мръсно.

- Извади си главата от улука, Брендан!

- Хей! Ти го започна!

- Не съм, но го завършвам. Мисля, че до сега разбрах, че да ти казвам да не ми звъниш никога отново, няма да проработи...

- Знаеш, че е съдба, скъпа.

- Не ме наричай „скъпа"! Както говорех, да ти кажа да спреш няма да проработи, ще ти напомня внимателно, че някои от нас имат много по-полезни неща за правене от това да дразнят непознати, затова се опасявам, че ще трябва да прекратя нашия възхитителен разговор.

- Започвам да си мисля, че учиш сарказъм в колежа си. Кажи ми това ли е основният ти предмет?

- *въздиша* Точно, когато си мислех, че няма да станеш по-глупав...

- Това е действителен въпрос! Специализирала ли си сърказъм , Хейли, чиято фамилия не знам?

- Карсън е и аз очевидно не съм. И откакто съм достатъчно умна да разбера какво се опитваш да направиш, подлец, специализирала съм с химия.

- Еха! Първо, не съм подлец и второ, това е много серозно нещо, скъпа. В гимназията мразех химията ужасно много.

- Не бих била учудена. Доста е трудна, ако не я обичаш или не си достатъчно умен, както в твоя случай.

- Много смежно, Хейлс. Но да, тя е. Има твърде много глупости, които се случват и те побъркват дяволите извън теб!

- *смее се* Да, така е. Добре, наистина Брендан, трябва да вървя. Имам час след буквално две минути.

- Ох, добре. Чао, Хейли.

- Чао, Брендан.

- Ще се чуем ли по-късно?

- За жалост да.