The Wrong Number (Bulgarian translation)

25 » denim

Брендан/Хейли

- Здравей.

- Как е?

- Осъзнаваш ли, че говорим почти от месец и не знаем нищо друго за другия освен имената си?

- Не е вярно. Знам, че се на двадесет и две, много досаден, наистина упорит и много сакат. Известно ми е, че обичаш вредна храна, добре, храна като цяло, ядосваш се, когато се гладен и използваш алкохол, за да удавиш мъките си. Знам, че има много момичета, които те следят и че имаш сестра и гадже на име Криси.

- Еха, Хейлс. Да не би да си записвала детайли за мен? Това е толкова сладко.

- Замълчи, Брендан.

- Наред е да приемеш, че си влюбена в мен, Хейлс. Няма да имам нищо против.

- Просто млъкни вече!

- Добре, добре. Както и да е, за протокола, бивша приятелка е.

- Какво?

- Имам бивша приятелка на име Криси.

- Ох...

- Да...

- Какво се случи?

- Тя стана много прилепваща. Чу го предния ден.

- Ахх!

- Да.

- Ъх... Добре, пак се връщаме. Нямам никакъв написан доклад за теб. Просто имам чудесна памет, не като твоето глупаво аз.

- Харесвам как промъкваш тези обиди в изреченията ти. Много коварно.

- Благодаря!

- И също, паметта ми е отлична.

- Дали?

- Разбира се! Знам, че ти, Хейли Карсън, си в химическа специализация, която има отмъстителна приятелка, търсеща и пристрастена към храната, точно както сестра ми. Знам, че имаш кола, която е на ремонт, че очевидно не можеш да се движиш с автобус, имаш работа за през почивните дни и също, че си честен пияница.

- ...

- Поразена от моята възхитителност, скъпа?

- Млъквай!

- *засмива се* Но имах предвид, че искам да знам повече. Повече неща за теб. За начало, не знам къде живееш.

- Брендан, сериозно? Това е като непозната заплаха 101: никога не давай лична информация, особено къде живееш и къде отиваш.

- Не съм непознат, Хейли.

- Може би. Но не съм напълно сигурна, че не си зловещ. Кой знае, може да се окаже, че насилник под твоята очароваща външност!

- Очароваща, хах?!

- Ох, замълчи!

- Добре, тогава ми кажи нещо, което не знам за теб.

- Защо толкова много искаш да знаеш?

- Просто така.

- Тогава ти ми кажи нещо първи.

- Окей, ъм, аз съм последна година в колеж – бизнес специализация, живея с най-добрия си приятел Мат в апартамент извън кампуса и винаги съм искал да отида в Барбадос.

- *смее се* Барбадос? Защо?

- Не знам. Готино име е.

- Ти си странен, Брендан.

- Благодаря. Както и да е, твой ред.

- Ъхх, добре! Любимият ми цвят е жълт, обичам сладолед от манго и имам домашен любимец вкъщи, наречен Гюнтер, защото бях обсебена от „П.Р.И.Я.Т.Е.Л.И", когато го взех.

- *засмива се* И къде е вкъщи?

- Всъщност на няколко мили от тук. Малък град. Ами при теб?

- Роден съм тук.

- Хей, това е яко. Също и най-добрата ми приятелка.

- Не е често срещано деца от града да се преместват от него, знаеш ли?

- Ох... Това е много глупаво.

- Какво? Защо?

- Защо не би желал да отидеш някъде другаде, различно от мястото, където си бил през целия си живот?

- Мога да го направя след колежа, нали? Няма да се налага да уча и други неща.

- Добре тогава. Аз все още мисля, че е глупава мисъл.

- Ти си глупава.

- И очевидно ти все още си на седем.

- Млъквай, чуждестранничке.

- Аз съм от различен град, а не държава.

- Все едно, скъпа.

- Не си оригинален, казвам ти.

- Затова имам теб, нали?

- Не ме имаш. Ти дори не знаеш как изглеждам.

- Добре, как ти се струва да разбера?

- *изсумтява* В мечтите ти.

- Мечтите се сбъдват, знаеш ли?

- Сигурна съм, че тази няма.

- Ти си много груба!

- Опитвам се.