The Wrong Number (Bulgarian translation)

41 » infra red

Брендан/Хейли

- Здрасти.

- Здравей.

- Мислех си, как ти се струва тази събота да е тази среща със съзвездията.

- Съжалявам, но не мога.

- Всичко е наред.

- Всъщност ще посетя семейството си. Майка ми ме притесняваше да изляза и да я срещна и аз най-накрая реших да отида този уикенд.

- Далеч ли е?

- Не, само пет часа шофиране от тук.

- И отиваш сама?

- Да. Защо?

- Просто... Бъди внимателна.

- Да, разбира се. Брендан, знаеш, че го правя от почти две години, нали?

- Знам, знам, но все пак бъди внимателна, нали? Не превишавай скоростта и ако е възможно ми се обади, когато тръгнеш и щом пристигнеш там.

- Ще ме проверяваш, наистина?

- Да. Моля. Просто се съгласи.

- Ъгх. Добре. Аз съм напълно способна да шофирам до там и обратно сама.

- Ох, знам, скъпа.

- Не ме наричай „скъпа".

- Просто... Притеснявам се. Не бих желал сестра ми да кара сама, ако вкъщи беше петчасово пътуване от тук и не искам ти също.

- Значи ме възприемаш като по-малката ти сестра?

- Сериозно ли? Това ли единствено разбра?

- *смее се* Добре, схванах. Ще ти се обадя да ме провериш и да облекчиш притесненията си бла-бла-бла. Щастлив?

- Неизмеримо.

- Охх, големи думи. Знаеш ли, сладко е, че се тревожиш толкова много.

- Млъквай.

- Човече, много е лесно да те ядосвам.

- Използваш думите ми върху мен. Умно.

- Не като теб.

- Много забавно.

- Така, за срещата ни. Свободна съм в петък, ако искаш.

- Не съм сигурен, че искам да изляза, с някого толкова груб.

- Добре. Предполагам, че ще намеря друг, с когото да изляза.

- Казах ли не?

- Звучеше все едно го мислиш.

- С „го", ако имаше предвид колко си красива, тогава да, абсолютно.

- Хммм. Може би не съм толкова сигуна, че искам да отида все още.

- Добавих ли и че си зашеметяваща? И много умна? И забавна?

- Сега вече е добре. Ще се видим в петък.

- *засмива се* Петък ще е, ти малко зло нещо.