Той стоеше отвън, като се взираше в гледката вътре. Стаята бе пълна. Той трудно виждаше лица в тази блъсканица. Гледайки надолу към телефона в ръцете си, той се обади на номер, който бе научил на изуст по някаква причина. Той бе осъзнал, че си го мънка в случайни моменти, като мантра.
- Здрасти?
Всеки път този глас караше сърцето му да бие малко по-бързо. Той знаеше защо, разбира се, че знаеше, но признанието му не беше толкова лесно.
- Domino's ли е? – с този върпрос влезе през вратата, сканирайки с очите си мястото за момиче с телефон.
- Какво? Брендан, Хейли е.
- Domino's ли е? – повтори отново.
- Ти се шегуваш?!
- Просто давай, ще го направиш ли?
- Добре. Не, не е.
Той се засмя на нейната притеснителност. Малката му огнена топка, някога толкова ината. Той все още оглеждаше стаята за своята Хейлс. Той видя едно момиче, платинено руса коса, смеейки се към телефона си. Това определо не беше Хейли. Тя бе далеч от смеене в момета.
- Сигурна ли си? – той попита отново. Очите му попаднаха на брюнетка, седяща в ъгъла, която държеше телефон на ухото си и гледаше през прозореца мрачно. Това можеше да бъде тя, но нещо в сърцето му му подсказа да продължи да гледа.
- Мисля, че номерът е грешен.
Очите му най-накрая попаднаха в края на стаята и се нулираха на някого, като той бе сигурен, че е Хейли. Дори гърбът на блондинката да бе към него, начинът, по който тя мързеливо въртеше по върха на масата, начинът по който седеше, въртейки се на мястото си, като че ли притеснено, чакаща някого. Всичко му подсказваше, че това е момичето.
- Напротив, - той каза, вървейки към масата – смятам, че това е правилният.
Хейли се обърна внезапно, ръката ѝ, отиде към гръдния ѝ кош, когато се вгледа в него шокирана. Той се бе промъкнал близо, особено, когато прошепна последното изречение почти в ухото ѝ, и когато очите им се срещнаха – нейните небесносини, срещащи неговите шоколадово кафяви – той бе загубен.
- Трябваше да се досетя, че ще направиш нещо подобно. – тя му каза, вгледана в мъжът, стоящ пред нея с присвити очи. Хейли бе уверена, че помнеше как изглжда Брендан почти напълно, но тя бе в грешка. Стоящ пред нея, той бе нереален, кафявата му коса накъдрена на върха на главата му, мока кафявите му очи, гледащи в нейните, като да бе открил всичко, за което бе търсел. Това накара сърцето ѝ да пропусне няколко удара.
YOU ARE READING
The Wrong Number (Bulgarian translation)
Short Story- Domino's ли е? - Не, не е. - Сигурна ли си? - Да. Мисля, че номерът е грешен. - Напротив, поне веднъж мисля, че имам правилния. [двама човека се срещат вследствие на една непоносима сестра и отмъщение на най-добра приятелка] --- Историята е превод...
