#3 Лора

3.5K 160 6
                                    

Беше минал месец от инфаркта на татко и той вече успяваше да ходи и да оправя говора си, но двете с мама не можехме и за миг да бъдем спокойни. Докторите казваха, че има вероятност да се повтори, което щеше да бъде фатално. Забраняваха му всякакво напрежение и работа. Бях поела част от неговите задължения във фирмата, но беше трудно. Оставях мама заедно с медицинската сестра, която бяхме наели да се грижи за татко. Но днес беше събота и останах в къщи. Телефонът ми започна да звъни, тъкмо когато излизах в градината при мама и татко. Изключих звука и се приближих към тях. Те рисуваха. Харесвах тази терапия, и на татко започна да му харесва, защото се занимаваше с нещо, въпреки че предпочиташе да се върне във фирмата.
-Ако продължавате да ме тормозите с тези глупости ще ме повтори! - той хвърли четката на земята. - Днес трябва да си там и да ми докладваш какви ги върши Митко.
Може би малко съм сгрешила, че му харесва.
-Той се справя добре, Никола! А и Лора му помага достатъчно през седмицата.
-Не му помагам, мамо, а работя наравно с него!
-Точно така те искам, Лори, и ако някой ти каже, че не се справяш ще...
-По-добре пак седни, Ники! - мама му помогна.
-Добре съм, Мария! Хайде, Лори, тръгвай!
Вече беше следобед и нямах намерение да ходя там, особено след вчера. Той отново се държа арогантно с мен и ми каза в очите, че не мога да работя с него и да спра да му се меся. Но не можех да кажа на татко, а и фирмата не беше само негова. Излязох от градината и телефонът ми отново звънеше.
-Здравей, Димитър! - отговорих му съвсем делово.
-Трябва да поговорим.
-Днес съм заета!
-В офиса съм и те чакам! Важно е!
-Не мога по-рано от... - погледнах часовника на ръката си. - ...седем и половина.
-Тогава ще те чакам до тогава. Наистина е важно.
-Не е нужно да ме чакаш, може да закъснея. Ще ти се обадя допълнително.
Затворих му. Бях сигурна за какво иска да говорим. Просто искаше да ме разкара от фирмата и да поеме пълния контрол. Нямаше да стане по неговият начин. Трябваше да измисля нещо без да докарам втори инфаркт на татко. А за това ми трябваше време.

Блясък - #1 Лора от златоWhere stories live. Discover now