Блясък - #1 Лора от злато

#22 Лора

-Няма ли начин аз да избера кума? - Слагах си спирала пред огледалото, докато Соня мрънкаше.
-Аз избирам кумата, той кума.
-Сигурно е някой стар и грозен...
-Не е грозен!
-Но е стар и сигурно е женен и жена му ще ме гледа през цялото време на криво.
-Не е женен.
-Тогава какво му има?
-Защо трябва да му има нещо?
-Не е женен, нито грозен, какво му има?
-Нищо му няма, а и няма да се жениш за него!
-Да беше облякла някоя по-къса рокля! - тя смени темата, а аз погледнах надолу. Роклята ми беше сива на розови цветя и стигаше до средата на бедрата ми. След това погледнах нейната твърде консервативна черна разкроена рокля до над коляното със седем/осми ръкав и якичка.
-Права си! Трябва да я сменя. - тя извъртя очи и се тръшна на леглото ми с разперени ръце. - И без това ми се виждат жартиерите.
Преравянето на гардероба ми за друга рокля ми отне половин час. И аз щях да съм в черна рокля под коляното и полуполо, но гърбът беше гол. Облякох пухеното си късо палто и й подах ръката си за да се изправи.
-Нямаме ли още десет минути докато дойде годеникът ти?
-Ставай! - тя ми подаде своята ръка и аз й я дръпнах за да се изправи. Обухме си токчетата и слязохме, точно когато Митко позвъни на вратата. Прегърна ме през кръста и ме целуна преди да тръгнем към колата му.
***
-Няма го още! - всички виждахме очевидното, но Соня трябваше да го каже, посочвайки празния стол до нея за пореден път.
-Забавихме се малко днес в офиса и каза, че може малко да закъснее, така че ако искате може да поръчваме.
-Тук съм! - Мартин седна на стола, а рошавата му руса коса беше влажна.
-Мартин Борисов, това е Соня Тодорова - кумата.
-Приятно ми е! - каза той като стисна ръката й и понечи да я целуне, но тя я дръпна в последния момент.
-Защо не си женен?
Трябваше някой да й сложи цедка на устата. Обаче Митко се разсмя.
-Това е доста сложен въпрос, любов...
-Името ми е Соня. С-О-Н-Я.
-Доообре, Соня! Все още не съм срещнал подходящата за мен жена.
-Претенциозен!
-Малко.
-И скромен!
-Просто е отдаден на работата си! - защо му трябваше на Димитър да се обажда.
-Работохолик! - Соня добави още едно качество към характеристиката му.
-Добре, приключи ли? - попитах я. Исках да спре да го тормози.
-На колко си години?
-Тридесет и пет. - отговори веднага той.
-Добре! Между другото си мислех, че си на около петдесет!
-Разочарована ли си? - Мартин се усмихна, а Соня се намръщи. - Сигурно си разочарована и от това, че не съм плешив.