Блясък - #1 Лора от злато

#23 Димитър

Беше денят на рождения й ден. 13 декември. Денят, в който се бях родил и аз преди тридесет и девет години. Когато се събудих усетих топлината на дъха й във врата ми и на пръстите й по гърдите ми. Трябваше да стана, но ми беше ужасно трудно да я отлепя от себе си. Когато най-накрая се изправих видях как завивката покрива само дупето й и извивката на гърба й ме подлуди. Исках да я докосна, но първо трябваше да отида до банята.
***
Гледах се в огромното огледало над мивката в банята. Бях мокър. Брадата ми беше порастнала отново твърде много. Време беше да я обръсна.  Прокарах пръстите си през косата си. И тя беше порастнала. Може би след като покажех изненадата за рождения ден щях да отида да се подстрижа, но щях да отложа бръсненето още малко.
Когато се върнах в стаята само по хавлия, увита около кръста, тя още спеше, а извивката й беше все още толкова изкусителна. Приближих се до нея и прокарах пръста си по гръбнака й чак до ръба на завивката. Тя измърка. Закачих завивката с пръста си и я отметнах, а тя изсумтя недоволно, но за кратко защото вече бях върху нея и целувах гърба й, докато ръцете ми мачкаха сладкото й дупе.
-Просто стой така! - казах й, когато поиска да се изправи. Галех тялото й, докато тя стискаше здраво чаршафа под нея. Развързах хавлията и я хвърлих на земята.
-Честит рожден ден! - казах й и нахлух в нея. Топло и мокро. Отместих косата й, за мога да целуна врата й.
-Честит рожден ден й на теб! - отвърна ми тя, като в същото време притисна дупето си към мен.
***
Бяхме в колата ми и пътувахме към изненадата за рождения й ден. Тя беше разтревожена от нещо и само гледаше през прозореца, но толкова често го правеше, когато пътувахме с колата и си помисли, че просто така й харесва.
-Пак си се замислила. - все пак казах. Май бях по-нервен и от нея. Преди два месеца дори не подозирах, че ще се женя, а още повече, че ще отида там с годеницата си.
-Няма ли да излизаме от града? - тя смени темата, но не казах нищо повече, просто ѝ отговорих.
-Не.
След като помълча малко продължи.
-Просто не обичам изненадите, особено когато ме предупредят и имам време да обмисля всички възможни сценарии и накрая да се разочаровам.
-Добре е да го знам това за в бъдеще. - усмихнах се. Тя просто се притесняваше. Аз не трябваше да се притеснявам. Но в мен започна да се надига паника, както в мига, когато тя прекрачи прага и нахлу с бясна скорост в живота ми и провали всичките ми планове. - Значи ли това, че когато искам да те изненадам не трябва да ти казвам? Или предпочиташ да не те изненадвам?
-Нямам представа! Сега просто се чудя дали не ме водиш някъде за да ме убиеш и да заровиш трупа ми!
-И защо ми е да го правя? - сега вече не знаех дали да се смея или да се обидя.
-Ами защото съм досадна.
-Тази досада... - имах нужда да спра колата и да я изчукам, но не можех да го направя точно сега, защото имах друга цел, а и бях свършил преди по-малко от два часа. Затова просто стиснах бедрото й покрито с твърдия деним и чух как тя си поема дъх. - ...има най-яките крака в историята на краката...
Какви глупости започнах да дрънкам? Само че тя хвана ръката ми я придвижи нагоре по бедрото си и аз я погалих. Нямах друг избор, а тя със сигурност беше мокра.
-Мамка му! - успях само да кажа, но можех да направя някоя беля, ако тя продължаваше да мърка под моето докосване. А имахме още доста път, особено ако попаднехме в задръстване. Много трудно успях да отлепя ръката си от нея, но просто трябваше да бъда силен.
***
Тя стоеше пред къщата и се взираше във входната врата.
-Какво ще кажеш да влезем вътре? - попитах я, а тя ме погледна с присвити очи.
-Защо сме тук? - попита ме тя на свой ред.
-Да влезем и ще ти обясня. Тук е студено. - температурите вече бяха минусови и виждах дъха й докато дишаше. Отключих и я поканих с ръка вътре. В един миг на умопомрачение си помислих, че мога да я внеса на ръце, но тази идея си отиде толкова бързо, колкото и беше дошла. Тя ме подлудяваше и около нея се чувствах по-млад и много по-истински, но знаех че тези чувства са измамни и колкото по-малко й показвах, че тя ме вълнува по друг начин, различен от сексуалния или свързан с фирмата, толкова по-добре и по-безболезнено за нея и за мен. Но не можех да скрия задоволството си, когато видях светещите й очи, когато видя просторния хол и красивите картини по стените. Може би щеше да запази нещо.
-Можеш да промениш каквото искаш. - тя се обърна бързо към мен.
-Какво?
-Къщата е твоя. Можеш да правиш с нея каквото искаш.
-Ккак така моя?
-Може би трябваше да кажа наша.
-Ама...
-Това беше къщата на баба ми. Тук израстнах и тя я остави на мен, когато баща ми се премести в Русия. Тя знаеше, че я обичам и...
-И е твоя!?
-След като се оженим ще бъде и твоя, така че можеш да правиш с нея каквото поискаш. Има нужда от малко ремонт на водопровода и ел. инсталацията, но е стабилна и има добър изглед. Можеш още след нова година да започнеш да я...
Изведнъж изражението й се промени. Тя се намръщи и скръсти ръце пред гърдите си.
-Ти просто искаш да се занимавам с нещо за да не ти се пречкам във фирмата.
Подпрях я на близката стена. Беше ми писнало да слушам едно и също.
-Ти ми каза, че след като се оженим ще ме оставиш да ръководя фирмата без да ми се месиш, помниш ли? - Тя преглътна и кимна отвърдително. - Аз просто ти предлагам да се занимаваш с това, за да не скучаеш докато работя.
-Ддобре!
-И толкова ли е трудно да ми кажеш едно "Благодаря!"?
-Бблагодаря?
-Ето ти ключовете! - поставих ги в ръката й. - Можеш да идваш по всяко време и имаш свободата да правиш каквото искаш с къщата... - отделих се от нея. Огледах стаята и посочих картините. - Но тях предпочитам да ги оставиш!
Бях я изплашил, но тя наистина си го заслужаваше. Знаех, че има право да знае какво става с фирмата, но беше твърдо рано да разбира някои неща. След като вече беше официално моя щях да й кажа всичко... Или пък не.