Блясък - #1 Лора от злато

31 Лора

Исках си само Митко, но вечерта отиваше от зле на още по-зле. След ужасния разговор с майката на Лекси се появи бъдещата ми свекърва. Нямах представа защо се опитва да ме измъкне от залата. Бях решила да се отдам на вечерта и да се забавлявам с Митко, но той отново изчезна и аз останах с нея. Виждах го как се отдалечава от мен заедно с баща си и паниката отново започна да се надига в мен. Майка му заедно с Лекси се приближаваха към мен, а аз не виждах спасение. Потърсих с поглед Соня, но я открих твърде късно. Разговаряше с Мартин. Трябваше да стигна до тях.
-Твоята приятелка си пада по Мартин! – Лекси се засмя. Акцентът й беше много силен, но аз дори не знаех, че говори български, което ме изненада и шокира. Но акцентът на София беше по-силен от този на Лекси.
-Аз я научих на български. – каза гордо София. – От както Митко се прибра в България ми беше скучно да говоря само на английски и я научих…
Когато погледнах отново към мястото, където бяха приятелите ми тях вече ги нямаше. Останах сама. Съвсем сама и не исках да чувам какво има да ми казва София, още повече Лекси.
-…много добре. – изпуснах нишката на разговора, но въобще не ми пукаше.
-Имах добър учителка! – Лекси се усмихна лукаво на София, а на мен ми идваше да извъртя очи и да се махна от тях. – Ти си много красива, Лора!
-И много млада. – Допълни София. – Лекси е доста по-опитна и…
-Младостта не изключва наличие на опит.– нямаше да мога да изтърпя още дълго София, но комплиментът на Лекси беше неочакван и ме изненада. Учтивостта и възпитанието ми надделяха и с усмивка се обърнах към нея и й казах. – Благодаря! Ти също си много красива.
-Софи наистина не иска обиди теб. – Лекси играеше някаква игра, която не ми харесваше и се надявах съвсем скоро да си тръгне от тук. – Нейн опит учил, че разлика в години между мъж и жена не водят до нищо добро…
-В техния случай са довели Димитър, за което съм много благодарна. Ние се обичаме и съм сигурна, че ще се справим с трудностите, които се изпречат на пътя ни.
-Наистина се надявам. Само искам той да е щастлив! – София ми се усмихна. – И наистина се надявам да те обича, а не е с теб само заради „Светлина“…
След тези думи се обърна и тръгна към своята приятелка.
Не исках да се карам с никого и затова си замълчах, но изгарях от желание да попитам Лекси, кога смятат да си ходят. Митко ме спаси, като се приближи към нас. Обгърна талията ми със силните си ръце и се наведе за целувка. Нямаше да оставя думите на София да ме разколбаят дори за миг. В себе си носех детето на Димитър и нямаше да позволя на някой да развали това, което бяхме започнали. Влагах твърде много емоции и любов в тази връзка. Правех компромиси и изпълнявах желанията му, за да мога да бъда на това място. До него, в прегръдките му и да го обичам, за да допусна тези жени да ни разделят. Не физически, защото знаех, че той няма да се откаже от „Светлина“, но бях започнала да усещам как той се привързва към мен и може би щеше да ме обикне така, както го обичах аз. Затова не можех да им позволя да се намесят и да развалят всичко.
-Само ще отида да разменя няколко думи с баща ти и съм изцяло твой.
Той ме целуна, усмихна се и прошепна.
-Толкова си вкусна! - устните му отново докоснаха моите, а след това с отчайващ стон ме пусна и отиде при баща ми. Когато погледнах към Лекси тя ми се усмихваше.