Блясък - #1 Лора от злато

#37 Лора

Когато се прибрах апартаментът на Димитър беше в окаяно състояние. Имаше счупено стъкло по земята. Чаши, чинии в кухнята и всичко стъклено и керамично в хола, включително телевизора. Ръцете му бяха в кръв, а той просто лежеше върху стъклата със затворени очи и дишаше тежко. Като че току що беше приключил с разрушаването на апартамента.
-Митко? - приближих се към него.
-Хоуп... - прошепна той. Чух името. Това че не беше моето не биваше да ме разтройва, но въпреки това исках да се разплача.
-Лора! - казах малко по-силно. Нямаше отговор от негова страна. Исках да седна до него и да премахна болката, но се страхувах от острите парчета по пода. - Ще ти помогна да се измиеш. Казах нежно и клекнах до него. Погалих косата му, а той бавно отвори очите си. Беше плакал. Нямах представа какво се е случило и точна сега не ме интересуваше нито договора, нито сватбата. Исках да изтрия болката му. Не само физическата, защото бях сигурна, че го болят всички порезни рани по ръцете му и по голия гръб.
Но той се изправи толкова бързо, че паднах назад. Острите парчета се забиха в дланите ми. Затворих очите си, готова да заплача от болката, но него го болеше още повече. Не ми обърна внимание. Чух затръшването на вратата на спалнята и след това чупене на още стъкло. Беше счупил нещо и в банята. Изтръсках ръцете си от стъклата. Имах и по задните си части, но ме беше страх да се изтръскам защото и без това ръцете ми горяха от болката. Когато отидох при него в банята го видях да си превързва ръцете. Имаше малки парченца стъкло по голия си гръб, покрит с кървави резки и стичаща се кръв. Трябваше да го заведа на лекар. Погледна ме за секунда в огледалото, но после отново се съсредоточи в превръзването на ръцете си. Исках да му помогна, но кой щеше да помогне на мен. Той дори не беше забелязал, че съм ранена, също като него. Може би по-малко, но само физически. Това че не ми обръщаше внимание. Беше споменал Хоуп... Тази, за която не искаше да говори. А аз бях дошла, заради предбрачния договор. Не че щеше да ми каже нещо за него. Ако въобще ми кажеше нещо щеше да е добре.
-Да поговорим. - успях да кажа с прегракнал глас, задавен от напиращите сълзи.
-Трябва да отида на едно място...
-Сега! - гласът ми беше остър.
-Това няма връзка с теб! - той продължаваше да гледа бинта, напоен с кръв.
-Всичко свързано с теб...
-Не и това!
-А предбрачният договор!
-Ти си едноличен собственик на "Светлина" - отворих устата си, но той продължи. - Баща ми е прехвърлил дялът, който се полага на мен на теб, за да се оженя за теб. Аз съм само управител, докато ти не разбереш и не ме уволниш, но аз така или иначе напускам.
Вече се обърна към мен, но не ме погледна.
-В договора единствено пише, че оставам управител и не можеш да ме уволни, но както ти казах, аз вече напускам. Фирмата е само твоя.
-Отказваш се от сватбата?
-Казах ти да поговорим по-късно. - той мина покрай мен, отново без да ме поглежда. И тръгна към изхода.
-Сега!
-Не мога. - каза само той и изчезна през вратата.