Блясък - #1 Лора от злато

🔞#8 Лора🔞

Докато чакахме обаждането му Соня реши, че имам нужда от червено червило, само че червеното щеше да стане твърде много.
-Готово! - каза тя и го прибра.
-Визията ми на проститутка е завършена!
-Стига глупости! А пък и той може да си пада по такива... До сега не съм го виждал с някоя сериозно да ходи. Той въобще имал ли е приятелка?
-Имал е, но не знам какво е станало. Татко и мама не искат да говорят за това. Страх ме е да питам.
-Когато се ожените ще го питаш!
-Ако се оженим...
-Какво ти става пък сега?
Телефонът ми започна да звъни, а дъхът ми секна и сърцето пропусна удар. Вдигнах и чух  гласа му.
-Получи ли кутията?
-Да.
-Чакам те! - той ми затвори, преди да успея да му кажа нещо.
Гледах телефона си и не можех да повярвам. Тонът му беше студен и равен. Не очаквах нищо такова. Но всъщност не знаех и какво очаквам. Изкушавах се да не отида, но пък това беше моята игра, моето предизвикателство и тази вечер трябваше да го победя, но по-скоро щях аз да бъда изгубена.
Облякох бежовия ми шлифер само за да не видят нашите с какво съм се нагласила под него. Те бяха във всекидневната и пак играеха някаква настолна игра.
-Здравейте! - поздрави ги Соня.
-Пак ли излизате двете? - баща ми ни погледна над очилата си. - Вземете и нея! Омръзна ми да ми стои на главата.
-През седмицата си със сестрата, а уикендите са за мен.
-Тя не ме кара да играя тъпи игри и да рисувам. Искам малко спокойствие.
-Не мога да те оставя сам. - каза майка ми, а ние двете със Соня се спогледахме.
-Тогава махни това Не се сърди човече и ми направи чай!
-Добре!
Мама се изправи и отивайки към кухнята мина покрай мен и ми прошепна.
-Непоносим е! Но пак си го обичам...
-Вие двете, много ли ще закъснеете?
-Не знам, татко! - приближих се към него и го прегърнах.
-Добре! Приятно изкарване!

***
Соня беше с нейната кола и ме закара.
-Ще ти стискам палци!
-И не забравяй! Нито дума на Тодор или на когото и да било друг!
-Обещавам ти!
-Това е много важно да се запази в тайна. Когато му дойде времето...
-Да, да, разбрах! - повярвах й, просто защото нямах друг избор.
Слязох от колата на приятелката ми и влязох във входа.
Когато позвъних на звънеца и той ми отвори косата му отново беше мокра, а погледа критичен и недоволен. Отново беше със спортно долнище, но този път с черна тениска, която отчертаваше мускулестите му рамене и гърди.
-Не виждам подаръка, който ти изпратих!
-Под това... - посочих шлифера си. - ...се крие изнадата ти, но нали според теб, подаръците са твърде обвързващи?
Той се засмя и ме дръпна вътре, след което затвори вратата.
-Точно затова го получи, Лора! - усмивката му ме плашеше. - Искаш да се обвържем и тази вечер ще разбереш какво означава това. Ти ще бъдеш напълно обвързана с мен.
-Ти каза, че боли!
-Това наистина ще боли, но няма мен да ме боли! - той отмести поглед от мен. - А сега е време да ми покажеш какво има под това.
Той ме посочи, а след това ме поведе. Заведе ме в спалнята си. А истината беше, че тя беше тъмна. Светлината беше приглушена, но тъмните мебели и завивки я правеха още по-тъмна.
-Чакам, Лора, а аз не съм от най-търпеливите.
Наистина не предполагах, че ще ме заведе направо в спалнята. Това беше прекалено. Но трябваше да играя. Затова се усмихнах.
-Значи действаме направо!
-Когато искам нещо очаквам да го получа веднага.
Беше скръстил ръцете си пред гърдите и ме чакаше.
-Добре! - развързах колана и разкопчах копчетета. Дрехата падна в краката ми, обути в червени токчета. Поставих ръцете си на талията и зачаках, а той почеса брадата си. Отново необръснат.
-Това ли очакваше?
-Не точно! Но харесвам червилото ти.
-Нещо, което не ти харесва?
-Трябва да завържем косата ти, иначе ще ти пречи. - той отиде до шкафа зад вратата и отвори едно чекмедже. Когато се обърна носеше червена панделка и застана зад гърба ми. Той завърза косата ми на стегната висока опашка. Дъхът му погали ухото ми.
-Харесвам косата ти! - той прехвърли дългата опашка отпред и тя падна тежко на гърдите ми. - Като злато е! А златото ти отива, Лора! - захапа леко ухото ми и след това целуна врата ми, докато ръката му погали брадичката ми и се спусна по шията ми към гърдите. - Съблечи роклята!
Той се отдалечи от мен. Взе чашата от масата, която не бях забелязала и отпи, а аз бавно разкопчах роклята и пуснах да се свлече в краката ми.
-Искам те на леглото... на ръце и колене.
Усмихнах му се. Щом искаше можех да го направя. Бях готова да направя всичко точно сега. Гледах го как изсипва съдържанието на чашата в устата си. Взе дрехите ми и ги сложи на стола, докато го чаках в тази поза. Когато застана пред мен съблече тениската си и аз отворих уста, наслаждаваща се на гледката на коремните му плочки. Той беше красив. Най-красивият и секси мъж, когото бях виждала. Пръстът му докосна брадичката ми за да затвори устата ми.
-Все още не, злато! - след това погали устните ми с палец. Заобиколи леглото и усетих как се качва зад мен. Ръцете му бяха студени, когато разкопча бавно всички жартиери. Когато събу оскъдните дантелени гащички, а аз през цялото време исках да побърза. Пръстите му галеха бедрата ми, докато ги събуваха. Той не бързаше. Усмихнах се, когато погали клитора ми с палец, а след това го вкара в мен и изстена, когато усети колко бях готова за него.
Стисна дупето ми преди да усетя устните и езика му да ме галят и вкусват. Бях готова да свърша, бях готова за него. Исках го. Но той не беше приключил.
-Не! - откъсна се от устните ми, когато неговите се откъснаха от мен. - Не спирай.
Тогава ме удари. Не беше силно или слабо, но звукът отекна в стаята, а аз продължавах да усещам пръстите му, там където се срещнаха с кожата ми. С една ръка на корема ми и друга на гърдите, той ме изправи и притисна гърба ми към гърдите си. Стисна гърдите ми и целуна врата ми.
-Аз ще кажа кога, Лора! - притисна ме към матрака. Усещах ръката му на гърба ми, как се опитва да ме задържи на място за да не мърдам и вкара прекрасният си пенис в мен и ме чукаше силно. Беше силно, интензивно, красиво и истинско чукане.
-Сега, Лора! - пореднят тласък, поредният ми вик и той застина в мен само за да ме вдигне отново и след последният тласък излезе от мен и ме обърна по гръб. Правеше с мен каквото си искаше. Бях като пластилин в неговите ръце и ми харесваше. Бях като кукла, с която си играе, но нямах нищо против. Усмихнах му се, а той хвана краката ми и да ме придърпа към себе си. Този път успявах да гледам лицето му и виждах всяка емоция, която се изписваше на него. Удоволствието, екстазът, изненадата, съжалението, всичко... Но всичко това му харесваше. Краката ми бяха на раменете му, а тласъците му все по-често и интензивно се блъскаха в мен. Удоволствието да го виждам колко му харесва да ме чука ме караше да се усмихвам. Засмях се, когато при поредният му тласък той застина в мен и аз свих мускулите си и двамата усещахме освобождението ми. Тогава той отпусна краката ми настрани и се надвеси над мен. Без да спира да ме целува той свърши. Той не спираше да ме целува, да хапе устните ми и да ме чука.
***
Бях разбита. Буквално и преносно. Нямах представа дали ще успея да се изправя от леглото. Дори когато той спря, когато зарови лице в шията ми, а когато се изправи и вече не усещах сладката тежест и топлината на тялото му, бях готова да се обърна на една страна и да заспя. Но се изправих на лакти и го видях как напуска стаята. Не затвори вратата, а аз се отпуснах на леглото. Бях мокра и отпусната.
Той се върна, носещ ми бутилка с вода. Подаде ми я. Все още беше задъхан, а устните му влажни от водата, която беше пил. Изправих се до седнало положение и отворих бутилката. Отпих от студената вода, докато той говореше.
-Както вече ти казах ти може и да ми даваш свобода, за да бъда с която искам, но аз не ти я давам! Без значение дали ще се женим или не и въобще не ме интересува мнението ти! - затворих бавно шишето и ми беше трудно да асимилирам думите му.
-Искам да ми кажеш още сега дали приемаш предложението ми! - успях да кажа най-накрая.
-Не мога, злато! Но не мога и да те дам на друг! - погали гърдите ми през нежната дантела и излезе от стаята, оставяйки ме сама с мислите ми и думите му, които се впиваха в мен... И той ме искаше, но това не му харесваше.