#48 Димитър

2.2K 93 0
                                    

Бяхме в стаята на леглото, а тя - най-красивата жена на света беше в ръцете ми и усещах дъха й във врата ми. Спокойното й дишане успокояваше и мен. Знаех, че трябва да я заведа отново на тържеството, защото точно ние двамата бяхме основните действащи лица. Трябваше да танцуваме първия си танц  като съпрузи, както и другите обичаи, които трябваше да изпълним.

-Трябва да слезем долу, нали? – попита ме тя, прочела мислите ми, а аз се засмях.

-За съжаление, да. – въздъхнах и целунах златната й коса, която ухаеше на нейният шампоан, примесен със собственият й аромат, който ме подлудяваше.

-И не можем да останем тук, докато всичките ни близки са долу и ядат и пият  за наше здраве.

-Мен ако питаш веднага вземам колата и те карам у дома! – сведох поглед към нея и се усмихнах, когато видях молбата в очите й и желанието да изпълня точно това, което казах на глас. – Обаче все още не, защото и снимките не сме направили.

-На нищо не приличам вече.

-По-красива си от всякога. Току що изчукана и щастлива. - Тя се засмя и този звук, който ми липсваше през последните два месеца накара панталона ми отново да отеснее. – Мамка му, пак се надървих!

А тя продължи да се смее.

***

Денят ми се струваше толкова дълъг, когато очаквах с нетърпение краят му и да остана отново насаме с Лора. Нашето малко приключение, горе в стаята не беше оправило само моето настроение. Тя се усмихваше. Продължаваше да не се храни и да не пие. Страхуваше се, че отново ще повърне, а тя ми каза, че дори от миризмата на храна й се гади. Погледнах към нея, докато тя разговаряше с приятелките си, начело със Соня, която въодушево разказваше нещо. Най-вероятно отново за откриването на магазина в Пловдив. А Мартин не искаше да ми разкаже нищо. Но виждах как се промени от тогава. И най-важното беше, че не отделя поглед от нея. Очите му течаха заедно с лигите, които се стичаха от изплезеният му като на куче език, докато я чукаше с поглед. Точно го наблюдавах как се опитва да измисли план как да я измъкне от там, когато Петър Атанасов се приближи до мен.

-Е, Митко, сега щастлив ли си, че Светлина отново ти е в мръсните ръчички? – омразата му личеше в гласа му. Последният път говорих с него на годежа, но тогава беше доста по-сдържан. Може би защото беше пил по-малко. А сега освен, че миришеше на спирт от далеч се и заваляше. Най-малко исках да говоря с него. Вече бях свикнал с обидите и злобното му поведение, но точно тази вечер не исках да му мълча.

Блясък - #1 Лора от златоWhere stories live. Discover now