Блясък - #1 Лора от злато

#32 Димитър

-Предупреди ли баща си, че Лора не знае? - най-накрая с Никола усяхме да останем сами за да поговорим. Той почти през цялата вечер стоеше седнал на един стол и ако някой искаше да говори с него сядаше при него. Почти постоянно имаше някой там, но накрая успях.
-Говорих с него. - не беше най-приятната тема и за двама ни, но нямахме избор. Трябваше да обсъдим и другия въпрос.
-Кога мислиш да й дадеш предбрачния договор?
-След сватбата.
Той се засмя...
-Искам първо да се оженим. Страх ме е... - как можех да продължа? Та това беше баща й. Дали щеше да ми повярва или съвсем да развали мнението си за мен.
-От какво точно те е страх, Митко?
-От това, че ще ме изостави.
-Тя няма да го направи. Все пак чака дете от теб. Нали ти е казала?
-Точно преди да тръгнем.
-Добре. Тя ще се омъжи за теб при всички положения, но й дай да го подпише колкото се може по-скоро!
-Скандалът с баща ми беше епичен!
-Нашият доведе до инфаркт...
-Но...
-Не го мисли! И не се сърди на баща ти. Той си мислеше, че е за твое добро... А аз не знам какво да мисля...
-А ти даде ли му някакви пари за...?
-Когато разбрах му преведох една сума... Не достатъчно, но с времето ще се опитам да му се издължа! - той погледна зад мен и се усмихна. - Съкровище!
Изправих се, когато разбрах. Баща й също. - Танцувай с годеника си! Аз не съм много за танци сега, отивайте!
Тя го целуна, а след това хвана ръката ми и ме отведе на дансинга. Чувствах се щастлив и не исках да развалям всичко с договора, но нямах избор. Притиснах я в обятията си и просто си представих, че всичко е наред. Поне за тази вечер.