Исках вече да усетя бебето си, но нищо. Гинеколожката ми беше казала последния път, че всичко е нормално, но е още рано да го усещам. Отдадох се на работата си и подготовките за бебето, а сватбата оставих на майка ми и на Соня. Не исках да мисля за това. Трябваше да се съсредоточа във важните неща, а точно сега бях погълната от тази сделка, която беше тръгнала на зле, когато той се отказа. Оказа се наистина, че прословутия Реджеп отказва да работи с мен, защото съм жена. Пропадането на тази сделка не ме интересуваше. Щях да се насоча към друг инвеститор, който нямаше да има проблем с това, че нямам пенис. Прочетох отново отказът му да се срещне с мен. Искаше Димитър или Мартин, но и двамата в момента бяха заети със създаването на своята собствена компания. Не исках да се интересувам, от това което той правеше, но всичко това беше изписано по вестниците. Всички предположения, защо той се е отказал, защо аз съм поела контрола, сватбата дали ще се състои или сме се отказали? Въпросите на журналистите, които ни преследваха. И двамата мълчахме и не правехме официално изявление, просто защото ние самите не бяхме наясно, с това какво точно се случва.
Времето минаваше, а единствената ми връзка с Митко беше Мартин. Беше твърде зает дори да вдигне телефона да пита как съм аз или бебето ми. Не исках да си тръгвам от работа. Баща ми пак щеше да хленчи заради Митко и да го проклина, а майка ми да плаче и да се опитва да ме глези. А аз щях да си стоя сама в стаята и да правя планове за следващият ден докато заспя само за да не мисля за него.
Погледнах компютъра и часовника. Беше седем и половина следобед и време да се прибирам. Въздъхнах. Не исках да ставам от стола, а и все още имах много работа, която трябва да свърша.
Телефонът ми започна да звъни. Страхувах се да погледна дисплея, защото колкото и да исках да ми се обади не бях сигурна какво ще е решението му, което ме измъчваше. Защото както можеше да ми каже, че ме иска, така можеше да ми каже, че отменя сватбата или, че се отказва от нас. Сърцето ми пропусна удар, когато видях името му изписано на екрана. Затворих очи, преди да му отговоря. Не исках гласът ми да трепне, а бях сигурна, че ще се случи когато чуя неговия.
-Здравей! – гласът ми, проклетият ми глас трепна.
-Здравей! – а неговият беше толкова спокоен. – Трябва да се срещнем и да поговорим.
-Може би ще е най-добре да пратиш Мартин, ако не можеш да ми кажеш по телефона, защото съм много заета. Дори сега все още съм във фирмата. Имам много работа.
आप पढ़ रहे हैं
Блясък - #1 Лора от злато
रोमांस...и слънчева светлина. Лора е момичето на мама и тате. Сладка, глезена кифла с неприятности. Димитър е сериозен бизнесмен, на когото се налага да спаси единствената дъщеря на сътрудника си, понеже сладката златна Лора, решава да му се обади в два...
