Блясък - #1 Лора от злато

#17 Лора

Димитър беше седнал на бордюра пред входа на жилищната сграда, където се намираше апартаментът на Тодор. След като закарахме Соня до тях, дойдохме тук и той ми помогна да го приберем, но ме остави да го сложа в леглото сама. Сега стоеше и ме чакаше.
-Ти ли ще извикаш такси или аз да звъня? - попитах го и седнах до него.
-Ако не бях дошъл щеше да го оставиш да кара и дори да се качиш в колата.
-Да, разбира се! Затова му взех и ключовете! Може да съм глупава, но не чак толкова!
-Няма нужда от сарказъм, тази тема е сериозна!
-Ще се обадя за такси.
***
След като затворих телефона положих главата си на рамото му. Исках да ме прегърне, но той просто си стоеше и въздъхна. Осъзнавах колко съм глупава да се надявам на някакви чувства от негова страна. Димитър беше мъж, от когото не можеше да се очаква любов, въпреки че беше добър любовник.
-Ако не се беше качила в колата му, дори нямаше да разбера за връзката им.
-За какво говориш? - той не ми отговори, защото таксито се появи и ми отвори вратата. Остави ме да вляза и се качи след мен. Този път ме прегърна. А аз се облегнах на него. Щях да взема от него всичко, което беше готов да ми даде.
Докато пътувахме, той не обели нито дума и беше загледан в преминаващият покрай нас град. А когато пристигнахме, просто даде парите на шофьора и ми помогна да сляза.
-Ще ми обясниш ли? - казах му, когато се качихме в асансьора, а той поклати глава. Усетих ръката му. Той я плъзна бързо под полата ми. Погали дупето ми и се надвеси над мен. Опря челото си в моето, затвори очи и преглътна. А аз не можех да откъсна очи от сладките му устни. Чаках да ме целуне, исках да ме целуне... Но вратите на асансьора се отвориха и той хвана ръката ми. Когато застанахме пред вратата на апартамента му, той извади ключа, а аз вече не издържах.
-Ще ми кажеш ли, нещо? - нищо не ми каза. Беше се навел над бравата и се опитваше да вкара ключа. След като успя, отвори вратата и ме вкара в апартамента си. Тогава вече започна да ме целува. Ръцете му повдигнаха полата ми и мачкаха дупето ми, докато езикът му нахлуваше в устата ми. Сложих ръцете си на гърдите му. Исках да говорим, но не можех да го отблъсна от себе си, защото не се и съпротивлявах много. Исках го твърде силно, но трябваше да искам повече от това. Ръцете му започнаха да се движат навсякъде по тялото ми и ме притисна в стената. Нямах представа коя точно, но нямаше и значение. Трябваше да го спра, но беше наистина трудно.
Започна да сваля коженото ми яке и когато то се озова на земята смъкна едната презрамка на роклята ми  и погали гърдата ми.
-Толкова си хубава, Лора! - спря сладката си целувка само за да ми каже това. Погледът му се насочи към гърдите ми. Смъкна и другата презрамка и роклята се спусна до талията ми. Сексуалното привличане между нас дори и той не можеше да отрече. Искаше ме, но бях твърдо решена да го имам целия и за постоянно. Исках го, обичах го и не можех да бъда поредната, която чука и да ме изостави когато му омръзна.
Когато хвана ръба на роклята за да я повдигне аз хванах ръцете му и го спрях.
-Не, Дими... Няма да правим секс докато не се оженим!
-Ти си луда! Много добре знаеш, че няма как да стане това! - той отново посегна, но този път директно към целта си и погали мократа материя на гащичките ми. - Усещаш ли? - не можах да сдържа стона си, но това не означаваше, че ще му позволя да ме чука.
-Това нищо не означава! - той вкара пръста си и аз се подпрях на него.
-Толкова мокра и тясна. - не исках да спира, но го направи и хвана ръката ми. - Ела в спалнята!
-Не и преди да получа съгласието ти за женитба.
-Знаеш, че в крайна сметка ще те чукам и без да ти давам напразни обещания!
-Затова ти казвам, че няма да го направим... - той отново сля устните ни.
-Стоиш така разголена и възбудена пред мен... И си мислиш, че ще можеш да си тръгнеш без да изчукам сладкото ти мокро котенце?
Този път вкара ръката си под гащичките ми грубо и пръстите му жадно се впиваха в мен.
-Не го прави, Дими! Не искам да...
-Искаш! Толкова е приятно, нали? - отговорът ми беше нов стон и жаждни за целувки устни. - И повече не ме наричай така!
-Защо?
Той спря и за миг видях болка в очите му и колебание дали да ми каже.
-Защото тя ме наричаше така, а после ми изневери!
-Коя? - знаех, че не трябваше да питам, но въпросът се изтръгна от устните ми, преди отговорът му и устните му отново да се слеят с моите.
-Хоуп...