Блясък - #1 Лора от злато

#10 Лора

-Осъзнавам колко съм тъпа.
-Не си! - Соня отпи от кафето си и взе кроасана и отново го остави пак без да отхапе. - Той е тъпият.
-Ще го ядеш ли въобще?
-Ще ми се залепи веднага!
-Тогава защо въобще го поръча?
-А ти защо му предложи да се ожените, като се отказваш? А и не съм казала, че няма да го изям. Първо ще се насладя на аромата му. Направи и ти така. И без това той е стар за теб.
-Не е стар.
-Той е на 40!
-На 38 е!
-Все тая. Намери си младо гадже, дори само за да го дразниш!
-Не искам. Искам него.
-И какво ще правиш?
-Ще продължавам да го игнорирам.
-Все още ли ти звъни? - тя най-накрая отхапа. А аз й показах телефона ми, на който бях изключила звука, но и в момента получавах входящо повикване от него. - И до кога мислиш да го правиш?
-Докато не дойде да ми поиска ръката.
Тя се разсмя.
-И как ще разбереш, че ще ти предложи като не му вдигаш?
-Знае къде да ме намери.
-Според мен трябва да го накараш да ревнува. Ако искаш Тодор ще ти се прави на гадже.
-Няма да използвам брат ти... - щях да я убия. - Казала си му!
-Разбира се, че не съм! Нали ти обещах! - тя ми се обиди, а аз забих глава в масата. - Обидена съм ти! Ти си ми най-добрата приятелка и затова ще направя това! - тя взе телефона ми от масата.
-Не!
-Ще му пиша, няма да му звъня, спокойно.
-Не му пиши! Дай ми телефона! - тя ми го даде, но вече беше изпратила съобщение.
"Съжалявам, но си намерих по-младо гадже!"
-Ти си луда!
-Сега ти трябва една снимка с брат ми и готово! Ако умре от ревност си е негов проблема, но по-скоро ще умре от старост!
-Ужасна си!
-Знам! - изяде остатъка от кроасана си и изтри устните си със салфетката. - И съм дебела!
-Ти си сладко пухкава. Имаш красиви форми и празна глава. Отивам да се чудя как да оправя тази каша.
Изправих се.
-Изчакай да видиш какво ще ти отговори!
Тя беше права. Трябваше да изчакам и ако съобщението на Соня не му повлияеше по никакъв начин щях да се откажа.
***
-Къде ходиш? - баща ми беше сам във всекидневната и строеше някакъв 3D пъзел.
-Какво е това? - попитах го.
-Къща. А сега ми кажи къде беше?
-На кафе със Соня.
-И защо не си на работа?
-Защото не правя нищо там. Димитър не ме допуска до никъде. Само стоя и чакам да ми подаде някаква информация, но в повечето случаи си оставам само с чакането. Не мога да работя с него, защото той не иска да работи с мен. Надявам се, че когато се омъжа, ще му е по-лесно да работи със съпруга ми. - нямах представа защо подхвърлих това на баща ми. Може би се надявах, че ще му го каже и той ще осъзнае на къде вървят нещата и ще спре да се инати.
-Довечера, когато дойде на вечеря ще говорим.
-Той ще идва?
-Преди малко ми се обади. Каза, че се инатиш понеже не те е допуснал на срещата с инвеститорите, но много често той сам се среща с хора, с които има почти нулева вероятност да работим. Понякога дори не ми е казвал за такива срещи ако не е видял потенциална възможност. Ще свикнеш с неговият начин на работа. Странен е, но е ефикасен и много често съм избягвал досадни срещи. Майка ти избира меню за довечера, върви й помогни.
Баща ми ме дразнеше. Първо ме караше да ходя там за да следя какво става, а след това, че Димитър си имал начини на работа и че съм щяла да свикна. Отидох при майка ми в кухнята.
-Здравей, мамо!
-О, Лори! Кажи пиле или риба?
-Не знам, аз искам сармички.
-Добра идея. Митко обича сармички...
Вече не исках сармички.
-Мамо, ще ми кажеш ли какво е станало с приятелката му?
-Знам само, че се е казвала Хоуп и е загинала в катастрофа. Нищо повече. Беше много тъжно да гледаш съсипаният Митко, когато се върна от Щатите. Баща му не знаеше какво да го прави. Но тогава започна работа във фирмата и се отдаде на нея. След това не си намери сериозна приятелка. Изглежда много я е обичал. Ще ми помагаш ли или само ще стоиш?
-Само да се преоблека. - казах й и изчезнах в стаята си. Стана ми жал за него, но за кратко. Тогава е бил на около 20. Как можеше да живее в миналото? Бях сигурна, че има нещо повече от това, което ми каза мама, но това не му даваше право да постъпва така с мен. Погледнах си телефона. След съобщението на Соня беше спрял да ми звъни. Можех ли да не остана за вечеря?