Блясък - #1 Лора от злато

#24 Лора

Дните минаваха бързо, а подготовката за годежа и сватбата въобще не вървяха по план. Като за начало кумовете не се понасяха. Когато Соня кажеше нещо, Мартин не можеше да си затрае и й отвръщаше, което допълнително влошаваше нещата. С Димитър говорехме предимно в леглото, след секс, когато мозъкът ми трудно възприемаше каквато и да е информация, но изглежда само тогава не исках да се карам с него.
Но изрично отказах годежът да е на Бъдни вечер или на Коледа. Трябваше или да е преди това, или между Коледа и Нова година, а най-добре щеше да бъде, ако го направим след всичката дандания по празниците. В крайна сметка решихме датата да е 28 декември.
А ден преди Бъдни вечер, в единадесет вечерта, Мартин се появи, водещ със себе си Соня в апартамента на Митко. Бяхме все още мокри след душа, който си взехме заедно. Можех лесно да го допускам всеки път да се къпе с мен. Казах му да не отваря, но той просто не ме послуша.
-Тя иска да ме облече в цикламено!
-Само ризата, за да си в тон с моята рокля.
Седнах на дивана, а Митко се настани до мен, докато те се караха.
-Но на мен този цвят не ми отива! Не можеш ли да си избереш рокля в друг цвят?
Мартин наистина трябваше да спре да се инати.
-Но цветът е толкова приятен!
-Облечи нещо светло синьо!
-В този цвят ще бъдем на сватбата през пролетта! Сега е зима и цикламеното е много подходящо.
-Чакайте малко! - изправих се рязко щом осъзнах нещо и халатът ми едва не се развърза. И двамата ме гледаха стреснато сякаш току що, ги бяха осветили фаровете на влак в тунела. - Вие по това време ли се срещате всеки ден?
-Ами той вечно е зает! Сделка, подготвяне на предбрачен договор...среща за секс...
-Ами аз съм зает човек, и все пак трябва понякога да разпускам, а ти си нямаш друга работа и можеш да си избереш друга рокля, която да пасне на ризата ми...
-Имам си работа! - развика му се тя. - Ще отваряме нов магазин в Пловдив... - тя се обърна бързо към мен. - за което ще получите покана, а ти няма! - тя заби пръста си в гърдите му.
-Ау, колко съм разочарован! Сигурно защото не каня теб на секс среща...
Мартин получи звучен шамар, но си го заслужи. И все пак това само го накара да се усмихме, което от своя страна накара Соня да изхвърчи от апартамента. Почти веднага получих съобщение от нея, написано с главни букви "МРАЗЯ ГО!!!" с три удивителни.
-Наистина си ужасен! – Митко се изправи и подмина Мартин за да отиде в кухнята, а приятелят му седна до мен на дивана и продължи да се усмихва.
-Извинявай, Лора! – той ме потупа по рамото, но аз продължих да гледам в посоката, в която изчезна Митко и се молех да се върне колкото се може по-бързо. – Знам, че Соня ти е приятелка, но толкова бързо се пали, че не мога да устоя на изкушението да я подразня. – след като отново не получи отговор от мен, продължи да ми говори, като че ли исках. – А и няма как да ме накара да облека онази риза! Да избере нещо друго! Моля те, кажи й!
-Цветът е хубав, а и съм те виждал с розови ризи. – Димитър се върна и носеше три бутилки бира, подаде му едната, втората на мен, а третата беше за него. Аз я взех, но се изправих.
-Отивам да си лягам!
-С бирата ли? –попита ме Мартин. Той въобще не мислеше какво говори.
-Да! – отговорих му, но той само се обърна към Митко и продължи да говори с него.
-Ти виждал ли си цвета на тази риза? – повече не ми обърнаха внимание.
-Виждал съм роклята на Соня. – Митко му отговори, аз не исках повече да слушам разговора им.
Побързах да се затворя в банята и набрах Соня. Тя ми вдигна почти веднага.
-Той замина ли си? – попита ме тя, а аз побързах да отворя бирата.
-Не. В хола са и пият бира.
-Ами ти?
-Затворих се в банята и ще си пия сама, защото ти изчезна.
-Не мога да повярвам, че го каза!
-Не искам да се карате. – казах с тъжен глас и това беше самата истина. Не желаех кумовете ни да не се понасят.
- Това е твоята сватба и знам, че цветът за мъжка риза е ужасен, но просто… - тя замълча.
-Той те дразни.
-Постоянно. Ще отида да взема онази другата рокля. В цвят бордо. Надявам се ризата да му хареса повече. А в краен случай – черната. Тогава вече трябва да е доволен.
-Сонче?
-Кажи, Лорче?
-Благодаря ти!
-Правя го заради теб, защото те обичам! - тя въздъхна. - Но да си знаеш, че кумът ви е идиот.