Мразех, когато животът ми излизаше извън мой контрол и не аз определях правилата. С мен беше свършено! Малката кучка беше постигнала своето без да знае... Или пък знаеше? А ако наистина знаеше, животът й щеше да й се стъжни и да съжалява за това. В крайна сметка трябваше да се оженя за нея, защото бях вложил твърде много в "Светлина". Отначало въобще не исках да наранявам Лора, но тя си го просеше. Това момиченце можеше кротко да си стои в гащичките и да не ме прави на глупак. Но беше толкова секси, когато се спускаше по тялото ми и начинът, по който стенеше докато я изпълвах и докато отмяташе русата си глава, докато ме чукаше, но това можехме да го правим, докато ни омръзнеше и без да се женим. После всеки по пътя си. Знаех, че ще стане така, защото винаги и с всяка ставаше така. В един момент се изчерпвах или пък на момичето му омръзваше да чака нещо повече. Нямаше начин някоя да ме промени. Дори и Лора.
***
Когато излязох от къщата на Златанови имах нужда от време да се съвзема и да помисля. Лора беше излязла с приятелите си и ме чакаше, а на мен ми идваше да зарежа всичко, дори "Светлина", но можех ли да й оставя всичките дялове и да изчезна? Можех ли да си подаря тази свобода? Можех и да се върна в Щатите. Бях достатъчно квалифициран за да започна работа където си искам. В един кратък миг дори бях готов на това, но не исках да оставям фирмата на бъдещият съпруг ма Лора. Фирмата, за която бях вложил толкова много. И наистина щях да нараня Лора. Знаех, че вече я бях наранил, но не я излъгах като й казах, че щях да се грижа за нея и без да се женим, но тогава все още обичах и уважавах баща й, а сега просто ми беше жал за нея. Дали всичко имаше някакъв смисъл и дали момичето можеше да понесе всичко това? Баща й може би беше прав тя да не знае. Но тя така или иначе знаеше, че ако се оженя за нея то ще е за да получа фирмата. Но как щях да й обясня какво бяха направили бащите ни? Това вече щеше да я съсипе, това съсипа мен и не ми остави избор. Това не ми харесваше.
***
Прибрах се в апартамента си и не исках да ходя никъде, но тя щеше да ме чака, а и имах нужда да я усетя, да я чукам докато започне да се разтопява върху мен. Затова се преоблякох и извиках такси. Можех да се напия и да й кажа истината. Така щеше да стане най-добре, ако за пореден път не бях прецакан... От собствения ми баща.
YOU ARE READING
Блясък - #1 Лора от злато
Romance...и слънчева светлина. Лора е момичето на мама и тате. Сладка, глезена кифла с неприятности. Димитър е сериозен бизнесмен, на когото се налага да спаси единствената дъщеря на сътрудника си, понеже сладката златна Лора, решава да му се обади в два...
