Блясък - #1 Лора от злато

#35 Лора

Със Соня седнахме да пием кафе. От много отдавна Соня не ми беше отказвала пазаруване в мола.
-Сега ще мога да взема онази рокля, която много исках, защото няма да ми личи... - огромните й очи ме погледнаха. Беше ядосана. Беше изпаднала в едно от онези състояния след поредната връзка с Вал, която приключваше всеки път също толкова бързо, колкото и започваше. - Не ми казвай, че отново си спала с Валентин!
-Чуках Мартин.
Усмихнах се. Само не разбирах какво толкова лошо имаше в това. Вътрешно ликувах, но тя беше толкова ужасена.
-След това, докато той спеше, прочетох предбрачния ти договор, после имахме ужасен скандал и заливане със студена вода и още чукане... Но това е друга тема...
-Какво за моят предбрачен договор?
-С Мартин стигнахме до заключението, че ще е най-добре той да ти каже, но мога да ти кажа, че няма да ти хареса, разговорът ви. Мисля, че ще е по-добре ако се прибираме сега.
Тя погледна зад гърба ми. Обърнах се и го видях. Валентин стоеше там и я гледаше готов да я убие, но усмивка заигра на устните му, когато видя, че се обръщам. Усмивка, от която ме побиха тръпки. Усмивка, която обещаваше много лоши неща...
-Да тръгваме! - каза ми Соня и ме дръпна, а аз доста трудно успях да откъсна поглед от лицето на този човек... Не човек. Нямаше нищо човешко в него. Само чудовищно и зловещо.