Мартин все още го нямаше, а минаваше обяд. Имаше толкова много неща, които не разбирах, въпреки всичките години, които учех. Имах нужда от помощ, а единственият човек до мен в този момент беше Соня. Всички останали се чудеха какво правя аз там.
-Обади се на баща ти! - каза ми тя, докато се опитвах да разчета някакви таблици.
-Той и без друго е разтроен, че крия нещо от него. Какво да му кажа? Че Димитър се отказва от всичко заради миналото си? Или, че иска да напусне фирмата, защото няма нищо? Защото дори и аз не знам какво става.
-Мартин трябва да дойде. Той ти обеща!
-Знам, но…
-Той е прекрасен… човек и…
-Ти си влюбена! – засмях се, толкова се радвах за нея. Изправих се от стола и я прегърнах, а тя се разплака. – Защо плачеш?
-Толкова е… Не мога да го опиша… Страх ме е!
-Разбирам те! – казах й и изтрих стичащата се сълза. – И с право се страхуваш. Любовта е страшна. Мамка му не ме слушай. Това, че с Митко имаме проблеми не означава, че и вие ще имате…
-Не се страхувам от Мартин. Той е прекрасен. – Тя замълча за миг за да може да обмисли следващите си думи. Виждах как колелцата в главата й започват да се въртят и паниката в гласа й. – Страхувам се от Валентин.
-Недей!
-Той не е такъв за какъвто се представя. Ужасен е. Мразя го!
Думите й ме шокираха.
-Но…
-Не го обичам, както ти обичаш да казваш. Никога не съм…
-Тогава…
-Не съм готова, Лора.
-Аз съм ти приятелка! Най-добрата…
-А, аз не съм…
-Не си го и помисляй! – нямаше да й позволя да се измъкне. Никога не ми разказваше за срещите си с Валентин… Или с когото и да било друг.
На вратата се почука и това я спаси, но само засега. Мартин влезе.
-Тук съм! – каза той задъхан, личеше си че е бързал.
-Този разговор не е приключил, Соня!
-Напротив! – каза тя, вървейки към вратата. Подмина Мартин, но той хвана ръката й и я обърна към себе си.
-Добре ли си? – попита я той.
-Напълно. – каза тя и му се усмихна. Колко време е успявала да ме заблуждава?
Той я целуна и тази целувка говореше много за чувствата и на двамата. Освен искрата между тях имаше и нещо друго, което ми убягваше. При всичките ми неприятности около Митко не бях забелязала какво се случва около мен. Дали тя му беше разказала за Валентин? Исках да го попитам, но пък от друга страна исках да го чуя от нея, а и не беше сигурно, че го е споделила с него. Когато вратата се затвори и Мартин отмести поглед от задните части на приятелката ми се обърна към мен.
-Извинявай! – каза той и се приближи към мен. – Наистина съжалявам, но с Митко обсъждахме някои важни неща и… - той спря.
-Сега трябва да ми ги кажеш. – продължих вместо него.
-Точно така. Седни. – изпълних, но още при тази молба разбрах, че този разговор няма да ми се хареса. – Той няма да се върне в Светлина. - Защо ли въобще се надявах, че Мартин ще успее да го убеди. – Ще тръгне от нулата и иска аз да му помагам.
-Но ти ще останеш тук, аз имам нужда от теб!
-Не мога. – изправих се бързо, но той ми направи знак да не го прекъсвам. Усетих сълзите как отново напират да се излеят. Скоро щях да се обезводня. – Ще ти помагам с каквото мога и най-вече да те въведа в работата, но той е този, който ме откри и ми даде шанс. Не мога да го изоставя, когато се нуждае от мен.
-Разбирам. Но аз ще ти дам по-голяма заплата…
-Не е до заплатата. Аз съм адвокат на свободна практика, но това което правя тук във фирмата го правя само заради Митко, а и той ми предлага съдружие…
-Имам нужда от теб.
-Ще бъда тук в началото, и когато имаш нужда от мен, но ще бъда повече при него. Той също би могъл да ти помага…
-Той… - не можех да изкарам думите от устата си. Не исках, защото имах чувството че ако ги изрека ще станат истина.
-Той е добре до колкото може.
-Сватбата…
-Ще напишем нов предбрачен договор. Той не се отказва от нея. И датата е същата, само някои неща ще бъдат променени.
-Той не иска да живее с мен.
-Дава ти къщата в покрайнините.
-Не я искам. Кажи му го!
-Добре. – той се прокашля - Каза, че ще се погрижи за теб и детето.
-Значи бракът ще е само фиктивен. – не го питах, защото бях сигурна в отговора.
-Все още не е решил, как точно да постъпи. – той ме съжаляваше, и двамата ме съжаляваха, а аз просто не можех да издържам повече. Не исках съжалението му или на когото и да било друг. Исках си само живота обратно. Преди да ми хрумне тъпата идея да предлагам сделки на Димитър и да спя с него. Действителността нямаше нищо общо с мечтите ми и плановете, които правех.
-Добре, Марто! – казах му. – Тогава да започваме! Като за начало ми кажи каква е тази таблица, която ми връчиха сутринта!
YOU ARE READING
Блясък - #1 Лора от злато
Romance...и слънчева светлина. Лора е момичето на мама и тате. Сладка, глезена кифла с неприятности. Димитър е сериозен бизнесмен, на когото се налага да спаси единствената дъщеря на сътрудника си, понеже сладката златна Лора, решава да му се обади в два...
