Блясък - #1 Лора от злато

#43 Лора

Стефан ме следваше неотлъчно, въпреки че вече бях добре. Казах му, че е нормално в моето състояние. Че повърнах защото закусих. Но той стоеше винаги на една крачка от мен. Когато слязох от колата, когато влязох в сградата и се качих в асансьора и когато отидох при Мария, една от служителките, които ми помагаха при запознаването с работата.

-Имам нужда от грим.

Тя отхапа от мъфина си и погледна зад мен. Знаех какво вижда и за малко щеше да се задави. Можех да се усмихна, ако не ми се гадеше от проклетия й мъфин.

-Добре! Искате ли мъфин? – попита ме тя, а аз можех да повърна върху бюрото й, ако до преди десет минути не го бях направила на пътя.

-Не, само грим! – тръгнах към кабинета си, докато Стефан продължаваше да ме следва.

***

-Той така ли ще стои през цялото време на вратата? – попита ме докато покриваше лицето ми с цвят.

-Да! – отговорих и той се усмихна. Аз все още не бях свикнала някой от охраната ми да стои толкова близо до мен.

-Не е ли добре да отидете на лекар щом не се чувствате добре?

-Ходих преди два дни и тя ми каза, че е нормално да ми се гади и да повръщам всичко, което изям. – червилото застина пред устните ми.

-Няма начин! – възкликна тя учудено. –значи слуховете са верни?

-Не всички.- тя положи слой  червено червило на устните ми и ми се усмихна, докато го затваряше.

-Ами поздравления, тогава…

-Не ме поздравявай сега, ами след срещата с Митко! – тя отвори уста и постави спиралата на бюрото ми.

-Може ли да излезеш за малко? – обърна се тя към Стефан, а той поклати глава.

-За нищо на света не можеш да ме мръднеш от мястото ми!

-Не мога ли?

-Не! - тя се замисли за миг, дори отвори устата си, но бързо се обърна към мен.

-Защо повикахте мен да ви оправя грима?

-Защото винаги изглеждаш добре.

-Може ли аз да ви помоля нещо?

-Разбира се, ако мога да го изпълня.

-Искам да стоите на страна от Станислава Боянова! Или по-точно да се пазите от нея, защото няма как да стоите далеч от нея, след като тя работи тук.