#20 Лора

2.8K 114 1
                                    

Баща ми прие добре новината за годежа. Майка ми се разплака. Бях изненадана от реакцията му. Никаква изненада от негова страна и въпросите му не закъсняха. А мама просто стоеше до него, подсмърчаше и от време на време му подаваше чашата с чай.
-И кога го решихте това?
-Вчера. - побързах да отговоря.
Димитър беше седнал на канапето, а аз до него. Той държеше ръката ми, която трепереше. Но той беше толкова спокоен.
-Искам да знам мотивите ви. - след като каза това, татко взе чашата с чай, която мама му даде и отпи. Погледнах Митко. Как можех да кажа на татко, че го изнудих и манипулирах със секс.
-Срещаме се от няколко седмици. - казах бързо, когато успях да го измисля.
-Знаете ли, че няма да се хвана на това?
Погледнах Митко. Знаех какво изпитвам към него и бях сигурна в чувствата си, но знаех и неговите. Знаех, че го привличам, но знаех също така, че ще се ожени за мен само заради фирмата.
-Отделно от това, че ще получа пълен контрол над фирмата, мисля че дъщеря ти е подходяща за моя съпруга. Красива е, умна е и определено има привличане между нас, което мисля, че може да прерасне в любов.
-Тя вече те обича, нали знаеш? - бях сигурна, че вече съм по-червена от червилото си. Усетих погледа му.
-Да, знам! - каза той, а когато го погледнах той върна своя към баща ми.
-Не искам да я нараниш.
-Тя ще бъде добре. Знаеш, че ще се грижа добре за нея.
-Знам за срещите ви. Следих ви. По-точно Лора, но не беше трудно да се досетя какво правите. - отворих уста, но нищо не излезе от там.
-Искахме да видим дали ще се получи между нас, преди да ви кажем.
-И мислите ли, че тази връзка има добро бъдеще?
-Времето ще покаже, но засега ни се получава.
Наистина ни се получаваше в секса, но дали всичко останало щеше да е добре? Всички знаехме, че това е брак по сметка и един ден ще му омръзна. Надявах се само да го имам колкото може по-дълго.
-Каза ли вече на баща ти? - майка ми най-сетне проговори.
-Не, но мисля че ще е най-добре Ник да му каже.
-А на майка ти?
-Тя ще разбере, след като й изпратим поканата за годежа.
-Не сме обсъждали дата! - тя отпи малка глътка от нейния чай.
-Ще го направим след рождения ден. По Коледа. Имаме нужда от подготовка, а имам план за рождения ден, чието изпълнение ще ми отнеме доста време.
-Това е превъзходна идея! - мама се усмихна. - Вие сте родени в един ден, нали знаеш, Лори?
-Да. - знаех, но нямах представа какво е намислил Митко. - Какво ще правим за рождения ден?
-Изненада, само за теб! - той ме погледна и ми се усмихна. А една малка нервна тръпка мина по гръбнака ми. Той сложи ръката си ниско на гърба ми и отново не можех да мисля. А трябваше и аз да измисля подарък за него.

***
-Защо така си се умълчала? - попита ме той, докато пътувахме с колата му. Бяхме тръгнали към офиса. Загледах се през прозореца, времето все повече застудяваше. Усещаше се, че зимата вече е тук и чаках да завали сняг.
-Мисля си какво да ти взема за рождения ден.
-Нищо.
Каза той, категорично, но не можех да го оставя той да организира рождения ми ден, а за него да няма нищо.
-Не може така! Ние сме родени на един ден, а ти ми приготвяш изненада....
-Изненаданото ти лице, когато видиш... подаръка си, ще бъде моя подарък. - той се усмихна лукаво, а аз отново почувствах тръпката на страх, която премина през мен.
-Това не ми харесва!
-Изненадата ми ще ти хареса!
Нямаше да ми хареса. Бях сигурна.
-Не обичам изненади!
Той спря колата и се надвеси над мен.
-Тази ще ти хареса! - ръката му погали лицето ми преди да ме целуне. Целувката не беше помитаща, но продължи достатъчно дълго за да го пожелая.
-Здравейте! - Соня влезе в колата, а Димитър стисна леко коляното ми преди отново да запали колата. Дори не знаех, че Соня ще идва с нас.
-Ще ви оставя в мола, нали така? - попита той, а на мен ми идваше да го убия. Мислех, че ще ходим заедно на работа.
-Какво имате да ми казвате? - попита тя.
-Лора ще ти каже.
Той се усмихваше.
-Ще се женим.
Не бях подготвена за вика й. Нито Митко, но той се разсмя.
-Кажи й другото!
-Ти ще си кумата.
Тя отново извика и ме прегърна през седалката.
-Толкова се вълнувам, кога ще е сватбата, трябва да ти изберем рокля, кой ще е кума?
-Познаваш ли приятеля ми Мартин? - попита я той, а тя се замисли.
-Май не. - всъщност знаеше кой е, но най-вероятно беше по-отнесена и от мен.
-Той е юрист във фирмата.
-О! - успя само да издаде този звук.
-Разочарована ли си? - попитах я и погледнах в огледалото за задно виждане.
-Просто не се сещам!
-Мисля, че не го познава.
-Но аз съм й говорила за него!
-А, този Мартин! - успях да видя облекчението й, когато се сети. - Не го познавам.
-Ами може да отидем в офиса и да ви запознаем. - той отново се опитваше да ме държи далеч от там, но нямаше да се дам толкова лесно.
-Довечера ще излезем на вечеря и ще ги запознаем. Сега имате работа в мола. Да избирате рокли и обувки за рождения ти ден и годежа.
Той спря колата на паркинга пред мола и чакаше да слезем.
-После с какво ще се приберем, като ни оставяш тук? - погледнах го, а той отново се надвеси над мен.
-Ще си повикате такси... - целуна ме бързо - Или брат й.- И ме целуна отново. - Сега отивайте да похарчите малко пари.

Блясък - #1 Лора от златоWhere stories live. Discover now