#33 Димитър

2.2K 110 8
                                    

Лежах по гръб и гледах тавана. Не можех да повярвам, че тя ме накара да се влюбя в нея! А тя съвсем спокойно си спеше до мен легнала по корем, в който живееше детето ми. Как по дяволите успях да се докарам до това положение? Как допуснах това същество да се вмъкне така в живота ми? Как успях да допусна щастието да се вмъкне в живота ми? Защото бях щастлив. Наистина щастлив, но трябваше да спукам този балон, в който се намирахме с нея. Младата жена се размърда и стонът, който излезе от устните й само ме изкушаваше да отметна завивката и да я имам отново. Но се изправих и отидох в банята. Оставих я да спи и докато правех закуска. Зачудих се до къде е стигнала с ремонта на къщата и кога щеше да е готова. Телефонът ми започна да звъни, когато отпивах първата глътка кафе.
-Здравей, Марто!
-Добро утро! - отвърна ми той. - Може ли да се срещнем днес? Знам, че тъкмо се сгодихте...
-На работа след два часа!
-Добре! Ще бъда там.
-Трябва да разгледам договора.
-Значи ще й кажеш.
-Какъв договор? - усетих пръстите й по голия ми корем. Беше зад мен, а докосването й предизвика тръпки по цялото ми тяло и желанието ми към нея отново се отключи.
-Тя ще дойде ли? - той чу гласа й.
-Не знам. - завъртях се за да застанем лице в лице. Беше ли дошло времето да разбия сърцето й? - Не мисля, че съм готов.
-Ще съм там след два часа, имаш време да решиш.
Затворих му и погледнах към нея, а тя прехапа долната си устна. Усмихната се спусна на колене и смъкна долнището на пижамата ми.
-Мамка му! - успях само да кажа, преди да вкара пениса ми в устата си, а пръстите ми да се заплетат в златистите й коси.

Блясък - #1 Лора от златоWhere stories live. Discover now