Тя ми липсваше и точно затова сега стоях пред нея и я молех да ми прости, но тя не искаше. Аз наистина имах нужда от време, но никога не спрях да я искам. Знаех, че тя е моето бъдеще заедно с детето, което очаквахме. Може би наистина твърде дълго отлагах тази среща, но исках напълно да съм наясно със себе си и да вляза в това с нея, по възможно най-лекия начин. Но сега стоях пред нея и я наблюдавах. Беше променена. Още по-слаба и въпреки грима, виждах уморените й очи и устните й, които исках да целуна, но бяха стиснати болезнено.
-Всичко беше толкова объркано в главата ми, нещата които научих и... ти ми липсваш, Лора! - казвах й самата истина и можех да се загубя в нея ,но тя се отдръпваше от мен. Притвори очи. Исках да изтрия сълзите й, който започнаха да се стичат и да я накарам отново да се усмихва. - Наистина ми липсва твоята топлина и твоите целувки. - исках да я целуна, но тя просто се свлече надолу. Успях да я хвана, но паниката се надигаше в мен. Не можех все още да осъзная какво се случва и това, че тя току що припадна в ръцете ми.
-Лора! - вдигнах я на ръце, но имах нужда от помощ. - Мамка му, Лора!
Тръгнах към вратата и успях по някакъв начин да я отворя. Един висок късо подстриган мъж, облечен с черен костюм, който не познавах веднага дойде до мен и се опита да ми я вземе от ръцете.
-Кой по дяволите си мислиш, че си ти?
-Този, който е до нея и я пази през последния месец, задник такъв, а сега ми я дай за да я отнеса до болницата!
-Тя е моя годеница, така че ми се разкарай от пътя!
За кой се мислеше тоя? Наистина ли си мислеше, че ще оставя жена си в ръцете на някакъв непознат? Всички наоколо стояха и ни гледаха. Видях Мартин зад грамадния мъж как се приближава към нас. Държеше папката с договора и застана до мен.
-Върни я в стаята!
-Ти луд ли си? Трябва й лекар!
-Не й трябва след всеки припадък, сигурно пак не е закусвала! - каза ми Мартин и аз осъзнах, че изпускам нещо, а тя се размърда в ръцете ми.
-Мамка му, дай ми я! - мъжът я пое от мен и я върна в кабинета й. постави я на дивана, а Мартин взе една мокра кърпичка и я постави на челото й. - Закуси, но отново повърна всичко, докато пътувахме насам.
-Митко - Марто се изправи пред мен. - Запознай се със Стефан - охрана и шофьор на Лора.
-А, ти какво си? - обърнах се към него. - Медицинска сестра?
YOU ARE READING
Блясък - #1 Лора от злато
Romance...и слънчева светлина. Лора е момичето на мама и тате. Сладка, глезена кифла с неприятности. Димитър е сериозен бизнесмен, на когото се налага да спаси единствената дъщеря на сътрудника си, понеже сладката златна Лора, решава да му се обади в два...
