Тодор беше приятел на Лора, откакто се помнят. Наистина си мислех, че има нещо между тях, до онзи момент, когато той ми каза, че тя си пада по мен. Беше преди пет години, когато се видяхме на един рожден ден. Тогава ми каза, че между тях не може да има нищо, че са само приятели. И че отдавна не си пада по нея. Само че сега беше пиян и повръщаше в тоалетната на клуба. Със сигурност все още я искаше...
-Не искам да боли толкова! - каза той след като се изправи и се подпря на умивалника.
-Тогава не пий толкова! - той ме погледна в огледалото и се усмихна.
-На остроумен ли се правиш?
-Няма да се бия с теб, защото не се бия с пияни и двойно по-слаби от мен момченца.
-Но пък чукаш такива момиченца! - той искаше да го набия, но нямаше да стане.
-Лора никога не съм я чукал... - той се разсмя. - ...докато е била пияна.
-Да бе!
-Обичам жените да ме усещат с цялото си тяло и да осъзнават какво правя с тях. - надявах се да ме разбере за какво му говоря, макар че се съмнявах след всичко, което е изпил утре да помни нещо.
Той се обърна към мен. Знаех какво иска да направи, но нямаше да успее, защото едва стоеше на краката си. Замахна към мен, но единственото, което успя да направи беше да ме прегърне.
-Хайде! Ще извикам такси и ще те закарам.
-Няма нужда! С колата съм. Мога и сам да се прибера.
И ако до сега успявах да контролирам яда си, вече не можех. Притиснах го стената. Вече бях готов да го вкарам в болница.
-И мислиш да закараш и момичетата, нали? Дай ми ключовете! - нямаше ги в него.
-Гаджето ти ми ги взе. Бръкна ми в джоба и си ги взе.
-Повече от пияни шофьори мряза само пияни шофьори, които качват хора в колите си! Тръгвай! - тикнах го да върви пред мен. Трябваше да го виждам.
YOU ARE READING
Блясък - #1 Лора от злато
Romance...и слънчева светлина. Лора е момичето на мама и тате. Сладка, глезена кифла с неприятности. Димитър е сериозен бизнесмен, на когото се налага да спаси единствената дъщеря на сътрудника си, понеже сладката златна Лора, решава да му се обади в два...
