#47 Димитър

2.1K 96 1
                                    

-Първата ви целувка. – успях да чуя само преди да спусна устните си към нейните.

А те отново бяха меки и сладки и се изкушавах да продължа тази целувка малко по-дълго. Толкова ми липсваше нейната близост. Нейните ръце, които се движат по тялото ми и нейните целувки. Сега тя беше толкова студена и отдръпната от мен. Сякаш се страхуваше да ме доближи повече, а  след снощният ни разговор наистина си бях помислил, че нещата вървят добре. Бях се излъгал. Тя все още ми се сърдеше и въпреки, че бях започнал да й се обаждам всеки ден и да  ходя в Светлина по-често тя продължаваше да стои далеч от мен.
***
Хора, поздрави, целувки, прегръдки, пожелания за дълъг и щастлив семеен живот и Лора, която всеки момент щеше да припадне. Тя се обърна към мен, точно когато забелязах Асен Христов да разговаря с Никола.

-Заведи ме в някоя стая! – тези думи биха ме възбудили веднага, ако не виждах как всеки момент тя ще припадне отново в ръцете ми. Хванах я за ръка, а веднага след като излязохме от залата я вдигнах на ръце. Беше твърде лека. Беше толкова фина и прекрасна, въпреки нездравия й вид. Тя се засмя. – По-бързо, защото всеки момент ще повърна!

-Твоята е най-близо. – стаята, в която тя се приготвяше. Приятното мартенско слънце я огряваше като някой храм, в който проклетата Лора беше внесена на ръце от съпруга си. Тя беше моя. Положих я на леглото, а тя ме хвана силно за врата и ме дръпна за да я целуна. Подпрях се на леглото, а тя се повдигна за да стигне отново устните ми.

-Кажи ми, че ме искаш! – заповяда ми тя, но не можех да го кажа, защото устните ми бяха заети да го показват. – Повдигни роклята ми, по дяволите!

-Не искам да те нараня. – прошепнах докато целувах ухото й, но ръцете сами приемаха командите й и аз вече бях между разкрачените й крака, дърпащ прашките и на страни и пиещ соковете й. Тя сложи краката си на раменете ми, а аз не можех да спра да я целувам и облизвам и засмуквам набъбналия й клитор, и да я чукам с езика си. Колкото и да ми се искаше да разкопчая ципа на панталона си и да нахлуя в нея с надървения ми пенис.

-Чукай ме, мамка му! – заповедта й ме караше да се чувствам като неин слуга, но точно сега нямах нищо против, а и не можех да мисля за нищо друго, освен как да вляза в нея. - Само по-бавно!
Допълни тя докато пенисът ми пулсираше на входа на влагалището й. - О, дааа! - възкликна тя, докато я притисках и разширявах и изпълвах. Усещах я. Цялата трепереше от страст и се стягаше около мен. И се изгубвах в нея и не исках нищо друго, освен да бъдем така, от сега нататък, докато смъртта ни раздели. Бях в нея изцяло и без да се движа, заровил лице в шията й прошепнах.
-Обичам те, Лора! - и бях искрен, и не съжалявах и това беше единственото, което исках.

Блясък - #1 Лора от златоWhere stories live. Discover now