#12 Лора

2.8K 132 0
                                    


Не можех да дишам. Той беше в стаята ми. Там където през тийн годините ми прекарвах часове в мисли за него и нещата, които можехме да правим. Но мечтите ми бяха нищо в сравнение с това, което се случваше сега. Съблякох горнището си, защото ми стана горещо. Щях да излизам със Соня и Теодор и трябваше да облека нещо. И той щеше да дойде. Идеше ми да се разрева, защото му бях бясна, но в същото време бях сигурна, че ще му пратя съобщение къде съм, веднага когато пристигнем. Кого заблуждавах? Веднага щом разбера... Взех си телефона и не спирах да си вея с ръката. Не че имаше някакъв ефект от гадния ми кифленски навик, но нямах представа какво друго да направя. Соня щеше да ми каже. И какво да облека също.
***
Роклята - бежова с черна дантела и сини цветя, тънки презрамки, показваща твърде много и твърде къса. Какво правеше тази рокля в гардероба ми? И от къде на къде Соня ще знае за нея? Извадих красивите си бежови токчета и ги помилвах преди да ги сложа на земята и да ги обуя. Изглеждах ужасно, но когато облякох късото си черно кожено яке поне не се чувствах напълно гола. Косата оставих спусната. Ако не я искаше така да си я завърже сам. И без това се справяше по-добре от мен.
Преди да изляза от стаята, му изпратих съобщение с мястото.
Той разговаряше с майка ми и баща ми във всекидневната.
-Аз тръгвам! Приятна вечер!
-Да си изкараш хубаво! - каза мама, а Димитър вдигна ръката си. Усещах погледа му по краката ми, докато вървях. Щеше да бъде интересна вечер. Когато излязох те ме чакаха в БМВ-то на Тодор. Той обожаваше тази кола. Личеше му по погледа. Единствено не одобрявах бързото му шофиране. Но колкото и да му се карах, той не намаляваше скоростта.
-Какво по дяволите ти става? - попита го Соня, когато най-накрая спря на един паркинг и всички слязохме от колата.
-Значи най-накрая спа с него?
Той застана пред мен и беше бесен. - Няма да ти помагам и да ти се правя на гадже! Гадно е!
-Какво ти става? - попитах го, а сестра му стоеше и го гледаше учудено.
-Не мога да повярвам! Ти наистина си влюбен в нея. - тя посочи близнака си с пръст, който заби в гърдите му
-Защо те чаках толкова време да се върнеш от Лондон?
-Теди, моля те! -  Чувствах се ужасно. Знаех, че когато бяхме по-малки ме харесваше, но си мислех, че му е минало през всичките тези години.

Блясък - #1 Лора от златоWhere stories live. Discover now