Блясък - #1 Лора от злато

#36 Лора

Исках да го видя възможно най-бързо и да поговоря с него. Не можеше Соня да ми хвърли това в лицето без да има причина. Какво беше направил Митко? Защо тя беше толкова сигурна, че няма да ми хареса? Мислех си, че съм й казала, че няма да му се меся в управлението, но явно не съм. Така или иначе щях да видя този договор. Димитър ми беше казал, че има още няколко неща за доуточняване и щеше да ми даде да го прочета и подпиша. Но пък оставаха по-малко от два месеца до сватбата, така че нямаше да има проблем да ми го даде да го прочета.
Таксито спря пред сградата, в която се намираше офисът на "Светлина". Платих на шофьора, пожелах му приятен ден, което го накара да се усмихне и слязох. Всички бяха на работа, освен Митко. Видях Мартин и му помагах, но той след като ме видя си пое дълбоко дъх. Беше по-скоро изплашен, но ми се усмихна. Потупа събеседника си по рамото и тръгна към мен. Другият мъж ми се усмихна. И аз му се усмихнах, но се замислих колко малко знам знам за персонала и за самата фирма. Знаех единствено, че се занимава с осветителни тела, но какво точно значеше това? Мартин ме прегърна.
-Как си?
-Вече разбрах, че Митко го няма.
-Мислех, че е с теб?
-Бяхме заедно, после аз излязох със Соня, но понеже той ми каза, че ще е тук...
Видях как лицето му помръква.
-Мислех, че сте заедно и ... Той не ми вдига!
-Беше у дома, когато излязох... - толкова бързо бях свикнала да наричам апартамента му свой дом, че в този миг самата аз се изплаших от думите си. Извадих си телефона и му звънях. Той не ми вдигна. - Ще отида до там.
-Да дойда ли с теб?
-Дръж фронта тук! - обърнах се, но се досетих да го попитам нещо. Когато отново се обърнах към него той търкаше лицето си притеснено. - И, Марто?
-Да?
-Предбрачният договор ще ми хареса ли? - той отново си пое дълбоко дъх и бавно го издиша. След това поклати глава отрицателно.