Блясък - #1 Лора от злато

#15 Лора

Тодор беше на бара и пиеше, докато сестра му танцуваше на дансинга с настоящия си приятел. Не й пукаше, че всеки момент Теди щеше да припадне от всичкия изпит алкохол. Каза ми да го наглеждам, въпреки че тя беше забъркала тази каша, като му каза за мен и Димитър. Можеше и да ме остави да си оправям сама живота, но защо ли да не го обърка още повече и да ме гледа после как страдам. Обичах Тодор, но той беше моето приятелче. Винаги бях искала брат и като малка го бях открила, но вече не бяхме деца. Той се беше влюбил в мен, но аз никога не го възприех по този начин. Последният път той ми каза, че вече не изпитва същото като преди, но изглежда съвсем не беше така.
-Лоо-ри... - А ето, че вече не можеше й да говори. - Какво ми има?
-Нищо, само си малко пиян.
Той размаха пръста си пред лицето ми.
-Не е вярно...мнооого съм пи-ян... - това се виждаше и с просто око. Той отново взе чашата от бара, но този път аз  му я взех от ръката точно преди да отпие и я върнах там. - Мислех си..., че... съм спрял за те обичам...
-Ти не ме обичаш!
-Напротив! Откакто те видях за първи път...
-Тогава бяхме в детската градина
-Ами да! От бебе те обичам, но ти винаги избираше някой друг... И затова те питам... Какво ми има?
-Нищо, просто не те възприемам по този начин. Никога не съм и няма да те. Обичам те, но като брат. Знаеш, че е така.
-Да, знам. Ти обичаш него. - той зарови лицето си в ръцете. - Лошо ми е. Мисля, че ще повърна.
-Не трябваше да пиеш толкова!
-Права си. Ти пак ще бъдеш с него.
-Той не ме иска. - разсмя се.
-Теб всеки те иска. - той вдигна главата си само за да ми каже това и пак я заби на бара. - Ти си красива, умна и секси, а той е стар глупак! Но ти винаги ще предпочиташ него пред който и да е друг. Знам го, Лори, защото изпитвам същото към теб. Само че мен ме боли, защото ти никога няма да ме погледнеш.
-Гледам те и те виждам. Не искам да е така. Тук е шумно, ела!
-Само ако ме заведеш в тоалетната за да те...
Ударих го силно по рамото, но на него му трябваше малко за да се строполи на земята, за щастие беше слаб и успях да го задържа на краката му.
-Защо не ме остави да падна? Можех да си ударя главата и да забравя.
-Никога няма да те оставя да паднеш.
-Ти вече го направи!
-Няма да се чукам в тоалетна с когото и да е, защото...
-...е мръсно! Знам! - това наистина го знаеше, защото съм му го повтаряла милион пъти, но той не спираше да го прави.
***
Мислех, че няма да дочакам Димитър, ако въобще дойдеше. Трябваше някой да прибере Тодор. Огледах се за Соня, но не я открих. Нямаше я никаква. Извадих си телефона и й написах съобщение, че трябва да тръгваме. Тя ми отговори, че е навън и току що Димитър е пристигнал с "таки". Беше изпуснала с-то в "такси". Но трябваше да направя нещо с Тодор. Не можех да го оставя така.
***
Соня пристигна пет минути по-късно с Димитър и Валери, който определено не беше гаджето, с което беше дошла тази вечер.
-Къде остана...онзи "Как му беше името?"
-Отиде си, когато видя Вал. - и тя беше пияна.
-Тя е малко пияна. - Димитър го каза равнодушно, но усетих в погледа му, колко ядосан беше всъщност.
-Той е много пиян! - посочих момчето до мен. - Мисля, че ще повърне.
-Ще го оправя и ще го закарам у тях.
-Закарай и нея! - Валери посочи усмихнатата ми приятелка. - Аз изчезвам!
Хванах ръката му и го дръпнах към мен.
-Обещах ти повече да не я чукам докато е в такова състояние...
-Ти си идиот!
-А тя курва. Винаги е готова, когато е пияна да ми лази в краката, но когато е...
Този път му ударих шамар, защото всеки път той беше наблизо, когато тя се напие за да я използва. Заради него тя не можеше да си намери приятел. Затова тя се беше напила. Заради него онази вечер, преди десет години трябваше да се обаждам на Димитър да ме прибира.
Първо усетих ръката на Димитър на кръста ми, а след това и гласът му. Валери гледаше зад мен. Знам, че той беше зад гърба ми винаги.
-По-добре си върви!
И Валери просто се обърна и излезе.
-Ще го заведа да повърне и после тръгваме! - ядът му вече се усещаше и в гласа му. Застанах до Соня и гледах как Димитър води Тодор към тоалетните.
-Той ще пребие брат ми.
-Няма. Ще се погрижи за него, за разлика от теб.
-О, я стига! Ти разкара Вал! - тя взе чашата на брат си и отпи. - И утре пак ще ме обвиняваш, но накрая пак ще си останем приятелки. - чудех  се как ли все още я търпя.
-Казах ти да не се занимаваш с него.
-Той дойде при мен и разкара Борис...
-Не беше ли Боян?
-Все тая...
-Валери спи с теб само когато си пияна!
-И аз какво да направя?
-Спри да пиеш... И да идваш тук!