Блясък - #1 Лора от злато

#50 Лора

След сватбата с Митко се преместихме в къщата. Бяхме заедно, но нещо не беше наред. Той ме обгрижваше, глезеше и беше най-милият, но не беше моят Митко. Беше различен. Напълно се беше отказал от Светлина. Аз бях управител и Мартин ми помагаше с каквото можеше. От своя страна съпругът ми работеше по проект, за който не ми казваше нищо. Нямах представа какво става и какво мисли. Меденият месец беше отложен. Не ме интересуваше това. Просто исках той да говори с мен. Да знам с какво мога да му помогна, освен само да стоя и да се чудя в какво настроение ще го заваря, когато се прибера.
Колата спря пред къщата и Стефо ми отвори вратата, но не ме остави да сляза, а се наведе.
-Днес отново сте намусена. Имате нужда нещо да ви разведри. От кога не сте излизала с приятелката си Соня?
-Имам по-важни неща за вършене! - отвърнах му, а той се усмихна.
-Мина цял месец от сватбата, а от седмица не сте повръщала, трябва да го отпразнувате!
-Наистина не ми е до това, остави ме да сляза или ще мина от другата страна! - заплаших го, а вече бях готова и да го уволня.
-Господин Атанасов трябва по-добре да се грижи за вас! - засмя се и се отдръпна за да сляза.
-Трябва да внимаваш какво говориш, за да не се наложи да те уволня! - тази заплаха ни най-малко не го смути. Той наистина беше човек, който си вре носа, където не трябва, но си разбираше от работата. Погледнах го в сините очи, които продължаваха да се усмихват.
-Свободен си за днес! - казах му и тръгнах към вратата на дома ми.
-Аз винаги съм на разположение, а и денят още не е свършил!
Направих се, че не съм го чула. Не ми се занимаваше с него. Реших да приемам двусмислените му коментари в безобидния смисъл. Защото през времето, в което той се грижеше за безопасността ми се чувствах наистина сигурна.
Веднага след като се качих на втория етаж и влязох в спалнята за да се преоблека спрях да мисля за охранителя ми и всичко около него, защото чух душа. Митко се беше прибрал. Съблякох се възможно най-бързо и влязох в банята. За мен беше важна близостта му и да усещам, че все още е с мен, въпреки, че не говореше за проблемите, които го измъчваха. Той се беше подпрял с ръцете си на стената, а водата се блъскаше в широкия му гръб и отскачаше от кожата му. Когато препречих водата с моето тяло той дори не се отмести. Болеше го, знаех го, защото го усещах. С всеки изминал ден болката му ставаше все по-голяма и мъчителна и за двама ни. Бях сигурна, че няма да го изоставя, но беше крайно време да започне да говори.
Прегърнах го през кръста, а допирът на мократа му кожа накара зърната ми да се втърдят отново. Трябваше да пренебрегна желанието, което се надигаше в мен от близостта му и да говоря с него. Но той се обърна и се наведе за да ме целуне. Устните му бяха настоятелни, а ръцете му не спираха да докосват мократа ми кожа. Когато сложи ръката си на растящото ми коремче се усмихна и прекъсна целувката.
-Това тук ми харесва! - прошепна той и отново ме целуна. Защо трябваше да разваля този момент?
-А на мен това! - спуснах ръката ми по неговия корем и по тънката пътечка от косми под пъпа му и обхванах ерекцията му. Той изпъшка и ме целуна. Хвана ръцете ми и ме притисна в хладните плочки. - Но трябва да... - опитах се да говоря, но той не ми позволи.
-Остави ме да те любя! - и аз го оставих, проклинайки слабостта си. Той стисна дупето ми и аз обявих крака около него, докато влизаше в мен без да спира целувките си.