Блясък - #1 Лора от злато

#45 Димитър

Трябваше да направя нещо за да я накарам да ми повярва и да ме приеме. Та аз съм баща на детето й и трябва да съм до нея. Аз, а не някакъв непознат, който само се навърта около нея. Опитвах се да бъда спокоен преди срещата с майка ми. Щяхме да се видим за обяд, но беше твърде рано. Не очаквах, че събитията ще се развият по този начин и Лора въобще няма да иска да говори с мен. Преди да изляза от кабинета й се обадих на Мартин. Той все още беше в сградата и ми каза, че ще се срещнем след срещата с майка ми. Щеше да прекара деня с моята Лора. Вместо мен… Имах нужда да  премахна всичката тая болка. Знаех, че тя ще е винаги с мен, но поне една малка част се надявах да се изпари след тази среща. Но ето, че промяна нямаше. Тя вече не ме искаше. Имах чувството, че за втори път губя жената и детето, които обичам. И Лора знаеше за всичко това, но пак се отдръпна от мен и се правеше, че не я интересувам, а аз знаех какво тя изпитваше към мен. Тя беше тази, която ме прелъсти и искаше да се оженим. Но някъде по този път загубих контрола и прецаках нещата. Трябваше да си върна нея и контрола на всяка цена.

Знаех, че няма смисъл да стоя в кабинета й още. Тя нямаше да дойде, а и можех да правя други неща вместо да стоя там и да се самосъжалявам. При отварянето на вратата там ме чакаше една руса глава, но не тази, която исках.

-Станислава!

-Господин Атанасов – тя ми се усмихна предизвикателно отново. Не разбирах как може Лора да ревнува от нея, при положение, че това момиче беше толкова плитко и прозрачно. – Много се радваме, че решихте да дойдете.

-Кои сте вие? – попитах я и погледнах към силиконовия й бюст, който беше прилежно изложен на показ. През всичките години, в които тя работеше тук, не разбра че при мен няма да минат номерцата й. Погледнах я в сините очи и леко й се усмихнах, докато чаках отговора й. Тя обаче прие огледа си като нещо съвсем различно. Повдигнах въпросително вежда.

-Ами, аз и колегите ми. – най накрая успя да продума.

-Надявам се че се отнасяте към годеницата ми по същия начин както и с мен.

-Да, разбира се. – видях как се смущава за миг, но след това веднага ми се усмихва предизвикателно готова да ме вкара в кабинета на годеницата ми. Никога не съм искал да наранявам някого, но точно в този миг дори не ми пукаше, че тя е жена.

-Радвам се, защото тя и детето, което очакваме са всичко за мен. – при тези мои думи тя отвори уста, от която не можеше да излезе нищо, а аз само й се усмихнах и се обърнах.

***

Дори не очаках майка ми да е в ресторанта. Но тя беше там и пиеше кафе с мъж, който ми беше смътно познат. Някой, който се появяваше периодично в нашия живот, докато бях по-малък. Приближих се към масата, опитвайки се да си спомня името му, защото бях сигурен, че съм се запознавал с него.

-Здравей, майко! – целунах я преди да се обърна към мъжа. – Господин Христов, ако не се лъжа?

-Същият, момчето ми! - той ми се усмихна. Нямах точно определени спомени от него, просто някой който присъстваше там и ми се усмихваше. С черна винаги късо подстригана коса и гладко избръснат. Сега косата му беше посребрена, но все още би бил привлекателен за жените. – разбрах, че майка ти е в града и реших да й се обадя да се видим, а тя каза, че ще се срещнете.

-Баща ми също е тук. – при споменаването на баща ми лицето на Асен се промени и усмивката му изчезна, погледна към майка ми, а тя сякаш отново се сви в себе си.

-С Петър от доста време не поддържаме връзка. Той… - Асен се замисли за миг, а майка ми изпусна насъбралия се в дробовете й въздух. – Той се заточи в Сибир и забрави за всички ни.

-Не за всички. – промърморих аз, но не исках да отварям тази тема сега.

-Е, аз ще ви оставям! – Асен Христов се изправи, както и майка ми. Той се приближи към нея и я прегърна закрилнически. Дори бих се заклел, че я  прегръща като своята стара любов. Когато и аз се изправих стисна ръката ми. – Радвам се, че се видяхме след толкова време отново, Митко.

-Аз също се радвам. – отвърнах му, той ми кимна и излезе от ресторанта.

А София не пожела да говорим за него и ме попита за Лора.

-Не желае да говори с мен.

-Казах ти, че твърде дълго отлагаш. Искаш ли да поръчваме вече храната?