Беше изминала цяла седмица и нямаше отговор от него. Преминах през етапа, в който го чаках да ми се обади, и когато не спирах да плача, затворена в стаята си. Минах и през етапа, в който се самосъжалявах, че не съм му достатъчна, аз и моето дете. Ние не му бяхме достатъчни за да заличим болката от миналото му. Предишният ден вече се бях примирила. Още от самото начало знаех, че в един момент вече няма да бъдем заедно, но пак болеше, а и не очаквах, че ще свърши толкова бъррзо.
Може би беше твърдо рано, но бях решила да се измъкна от празната ми стая. Бях пред вратата на Соня и звъннах на звънеца втори път. Ако не ми отвореше и сега щях да си тръгна, но тя ми отвори. Току що станала и сънлива, с рошава коса и сладката й пижама на малки розови цветчета.
-Той не се обади! – минах покрай нея.
-Добро утро и на теб! – каза ми тя и аз я прегърнах.
-Съжалявам, добро утро!
-Ела в кухнята, ще направя кафе!
-Знаеш ли от кое ме боли най-много? – попитах я докато сядах, а тя вадеше големите си чаши за кафе. – Защото дори не помисли за мен и детето, което чакам. Самосъжаляваше се и ми обясняваше, че има нужда от време. Е дадох му го, но не мога повече да чакам.
-Добро утро! – видях голият гръб на Мартин, който застана зад приятелката ми. Той също беше сънен и сложи една целувка на врата й и я прегърна. Видях притискането на сутрешната му ерекция в дупето й. Бях щастлива за приятелката си, но точно сега не исках разни мъже и то приятели на този, който ме нараняваше да се въртят пред погледа ми надървени и оскъдно облечени. Колкото й привлекателни да бяха. Затова се прокашлях.
-Лора е тук! – каза Соня и чух разочарованата му въздишка, но той се обърна с усмивка.
-Добро утро, Лора!
-Здравей и на теб, Марто!
-Соня ми каза, че с Митко не сте… в много добри отношения.
-Той не ме иска вече и не знам…
-Той не е идвал на работа от седмица. И ти не се вясваш. Оставяте ме да се оправям сам, а това не ми харесва.
-Днес ще дойда, обещавам, но не съм много запозната с работата, трябва да ми помагаш.
-С каквото мога, но трябва да има някой от вас там, защото всички се чудят какво става и започнаха да се пускат много слухове, които не са истина и…
-Ти се опитай да се свържеш с Митко и му кажи, че не му приемам оставаката!
-Каква оставка?
-Последният път, когато се видяхме ми каза, че напуска.
-Това копеле! – той прокара пръстите си през косата и въздъхна, докато Соня слагаше чашите пред нас и седна до него. – Ще се опитам да говоря с него преди да дойда.
Той отпи глътка и се изправи. А преди да излезе от кухнята за да се облече целуна приятелката ми.
-Какво? – попита ме тя, след като отпи от кафето си и забеляза, че я зяпам с отворена уста.
-Вие двамата… наистина ли е толкова сериозно колкото изглежда?
-Не знам, но ми е приятно с него.
-Радвам се за теб, въпреки че ми иде да убия всички мъже.
-Не искам да страдаш. Ти и бебето, трябва да сте спокойни и добре. Той, Митко… не спомена ли…
-Нищо не каза за бебето ми. Само как преди осемнадесет години е загубил любовта на живота си и детето му. Повярвай ми, че се почувствах така сякаш за него не съществуваме.
-Едва ли е така. Нали той искаше много това дете?
-Сега е различно. Той ги оплаква. Съжалявам го, но имам чувството че той не ме иска до него. Може би трябва да съм до него…
-Ако той искаше да си до него….
-Щеше да ме потърси и да не иска толкова много време за да реши дали ме иска…
-Лори…- започнах отново да плача. Приятелката ми се изправи и ме прегърна. – Недей, моля ти се!
-Тези хормони са толкова досадни, и само ме карат да плача.
-Хайде да те облечем и да вървиш на работа малко да се разсееш. И аз ще дойда с теб.
-Само за да си по-близо до Мартин…
-Заради теб.
Тя ми се усмихна и аз не можах да устоя на тази усмивка.
-И заради секси задника му, който ще виждам как се разкарва из коридорите!
И двете се разсмяхме, когато той влезе, за да доизпие кафето си.
-Мисля, че се смеете на мен.
Само на секси дупето ти! – засмях се отново при тази мисъл.
-Съвсем не! – каза му Соня и не пропусна да огледа дупето му, докато той отваряше хладилника за да си извади от там мляко. Не можех да отрека, че си заслужаваше да се огледа.
YOU ARE READING
Блясък - #1 Лора от злато
Romance...и слънчева светлина. Лора е момичето на мама и тате. Сладка, глезена кифла с неприятности. Димитър е сериозен бизнесмен, на когото се налага да спаси единствената дъщеря на сътрудника си, понеже сладката златна Лора, решава да му се обади в два...
