Блясък - #1 Лора от злато

#51 Димитър

Тя беше до мен. Тя беше единственото нещо, което все още ме държеше здраво и не ми позволяваше да хвана първия полет за Санкт Петербург и да убия онова копеле, което години наред ме тормозеше и обиждаше, а аз продължавах да се старая да му се харесам. Тя все още беше до мен. Топла и примамваща ме в любовта, която все още си мислех, че не заслужавам. Тя ме търпеше с шибаното ми настроение всеки ден. Работеше онова, което до преди няколко месеца си мислех, че ще е моето бъдеще. Онова за което се борех години наред и ми беше отнето. Беше събота сутрин и тя нямаше да стане от леглото поне до единадесет. И аз нямаше да я будя. Исках да стана от леглото и да отида да тичам. Но тя отново се беше увила около мен. Дъхът й галеше врата ми, а пенисът ми се дървеше, докато ръката й го стискаше. Засмях се. Дори и в съня си тя ме беше стиснала здраво за топките и нямаше начин да се измъкна от там. Нежното й мъркане погали слуха ми, а зъбите й захапаха ухото ми.
-Дори когато спиш ме желаеш! - засмя се тя.
-Мога да поспоря с теб! - обърнах лицето си към нея и я целунах. - Ти си тази, която галеше хуя ми, докато спи.
Смехът й ме изпълваше с надежда, че всичко ще се оправи и знаех, че беше дошло времето да спукам балона. Да й кажа грозната истина за мен. Но първо щях да я чукам.
-Имаш право ти да избираш позата!
-Само сега ли?
-Поне докато родиш дъщеря ми!
-Много си сигурен, че е момиче! Знаеш, че не се видя до...
Тя си пое дълбоко дъх, а устните ми спряха пътя си към гърдата й.
-Какво? - попитах я.
-Току що я усетих! Точно тук! - тя се засмя и хвана ръката ми, която стискаше другата й гърда и я постави на корема си.
-Нищо не усещам! - намръщих се, а тя се засмя.
-Ще я усетиш! - целунах я и погалих корема й с надеждата, че ще я усетя, а това че щях да разваля този момент ме убиваше. Тя беше толкова щастлива.
-Трябва да поговорим! - опрях челото си в нейното и затворих очи. - Наистина не искам да развалям този момент...
-Обичам те, Митко! - прошепна тя.
-И аз те обичам, повече от всичко, но трябва да чуеш това и тогава да решиш дали наистина ме обичаш...
-Ще те обичам каквото и да ми кажеш. - тя стисна косата ми на врата и ме дръпна към себе си за целувка. До днес мислех да я постригвам.
-На сватбата... - наистина ми беше трудно. - баща ми... Петър Атанасов ми каза, че не ми е баща.
Погледнах я в красивите сини очи.
-Не ме интересува кой е баща ти. - каза тя, а аз продължих.
-Затова е дал всичко на теб...
-Не ми пука...
-Биологичният ми баща беше с майка ми там. - тя само поклати разбиращо с глава. - Това всъщност ми помогна да си обясня някои неща. Отношението на Петър към мен и майка ми, но това което ми каза тя беше... - нямах представа как да продължа. Не и трябваха всички подробности.
-Кажи ми! - тя помилва лицето ми. Брадата ми беше набола и знаех, че драска нежната й ръка, но тя я задържа там и аз й разказах.
***

-Искаш ли да знаеш какво мисля? - попита ме тя. Разбира се, че исках. Въобще е трябваше да ме пита, но само й кимнах. - Не ми пука, кои са родителите ти! - и ме целуна. - Аз се влюбих в теб и искам само теб. - все още в леглото прегърнати и вече спокойни но най-накрая аз успях да се отпусна и да я придърпам в в силна прегръдка.
-Ти си невероятна! - целунах я още веднъж.
-А баща ми...
-Баща ти за всичките тези години не е подозирал нищо. Накрая, когато  е разбрал какво е направил моят ба... Петър се е опитал да го спре, но вече е било късно... Баща ти се разболя, защото вместо моето име е написал твоето и те е направил едноличен собственик.
-Но ти си този, който трябва да я управлява. Ти направи толкова много за нея. Ти я заслужаваш много повече от мен, а и имахме план.
-Не мога, Лора! Просто...
-Ако не беше ти, Светлина отдавна нямаше да я има.
-Да, но тя е твоя.
-А аз съм твоя, така че...
-Защо се опитваш да ме върнеш там?
-Защото ти я заслужаваш, повече от всеки друг! Без значение кой е баща ти!
-Той ми каза в деня на сватбата, за да я развали. - казах спокойно, но вътрешно все още изживявах онзи миг, когато с насмешка той ми каза, че не заслужавам Светлина, защото не съм негов син.
-Ето, че го осъзнаваш!
-Но много добре знаеш, че взех това решение преди сватбата. - трябваше да й кажа. - Влюбих се в теб, Лора!
Тя съвсем леко отвори подпухналите си розови устни, а аз преглътнах, отново жаден за нея. Да я вкуся, да я усетя, да се забия дълбоко в нея.
-Още преди сватбата. И знам, че бях ужасен, но всичко което се случи през последните месеци ме постави пред изпитание, а ти не ме изостави и това засили още повече това чувство и нямам представа какво бих правил без теб. Ако утре решиш да си тръгнеш...
-Няма да го направя! - тя поклати ядосано глава. - Не бих го направила. Ти си мой и само посмей да ми извъртиш някой номер...
-Няма такава опасност!
-Въни се в Светлина! - тя не знаеше какво говори, затова се засмях и отново я целунах. - Когато родя трябва да има някой управител, който да ръководи.
-Няма да го направя. Поне за сега. - Тя се намръщи. - С Мартин почти сме готови с нашият проект и...
-За какво е този проект?
-Рано ти е да знаеш.
-Защо не искаш да ми кажеш? Искаш да си конкурент на Светлина? На мен! - тя се опита да се отскубне от мен, но аз я притиснах към матрака, достатъчно силно за да я задържа, но не чак толкова за да я нараня, нея или бебето ми.
-Няма нищо общо с това! Ще правим дронове...
-Наистина ли? - тя се усмихна, а аз трябваше да отпусна хватката си, но твърде силно я желаех. Желанието пулсираше в топките ми и ако не се намърдах скоро в нея на топличко, щях да свърша в боксерките си.
-Сега ни трябва някой инженер, който да ги проектира както трябва.
-Има един в Светлина, той...
-Няма да ти вземам хората! - засмях се, а дори нямах представа за кого ми говори.
-О, няма страшно! Той все още учи и много се интересува от проектиране на дронове. На двадесет е и е много умен...
-За кого ми говориш? - тя се засмя и аз се възползвах от това и се събух, колкото да мога да извадя пениса си. Последва отместване на нейните бели дантелени бикини и нежната й топлина, която ме обгръщаше.