Блясък - #1 Лора от злато

#21 Лора

Бях му бясна и той го знаеше. Но само Соня го виждаше.
-Сигурна ли си, че искаш само да пием кафе? - попита ме тя.
-После може да изберем рокля за годежа.
-А за рождения ти ден?
-Нямам представа какво е намислил. Ти знаеш ли?
-Нищо не ми е казал.
-Сигурна ли си? - тя отпи кафе и ме погледна.
-Нищо не ми е споменавал. Може би иска да бъдете само двамата.
-Намислил е нещо, което няма да ми хареса.
-Сигурна ли си, че няма да ти хареса? - тя се сви на стола, когато извъртях очи.
-Мразя такива изненади.
-Не е нужно да ръмжиш!
-Не ръмжа. - въздъхнах, но ми идваше да стана от този стол да си извикам такси и да отида при него за да му се скарам, но нямаше да го направя. - Но не може някой да ти каже, че ти готви изненада. Гадно е. Когато се прави изненада не казваш на човека "Ще те изненадам!" Започваш да си мислиш, че ще е приятна. Разиграваш различни сценарии и стигаш до момента, когато започваш да си мислиш, че изненадата може и да не ти хареса и накрая се оказва нещо, което не си очаквала и при всички положения оставаш разочарована.
-Някой трябва да му го обясни това!
-Искаш ли ти, защото той мен не ме оставя да говоря или въобще не ме слуша.
-Защо тогава ще се ожениш за него?
-Защото сексът е невероятен, а в замяна той получава пълен контрол над фирмата.
Зарових лицето в шепите си. Бях голяма тъпачка.
-Мислех, че идеята е твоя?
-Моя е, но контролът е изцяло в него. Не предполагах, че ще се вкарам в такава игра, когато му предложих.
-Разбира се, беше възхитена от стегнатото му четиридесетгодишно тяло.
-Тридесет и осем!
-Все тая!
-Той е секси и понякога е наистина много мил и добър.
-Но през повечето време е надменен контролиращ задник, който мрази жените.
-Не мрази жените!
-О, моля ти се! - беше неин ред да извърти очи. - Баща ми е същият, твоят също... Брат ми се опитва да бъде такъв...
-Валентин също...
-Да. -имаше болка в очите й и веднага съжалих, че го споменах. Въпреки че тя твърдеше, че вече не се среща с него я виждах, че страда, но никога нямаше да й позволя да се забърка отново с него. Той я караше да плаче. - Както и да е! Време е за пазар!