Блясък - #1 Лора от злато

#6 Лора

Той беше полудял. Скрих се в стаята ми, заедно с малкият пакет, който получих следобед. Освен оскъдната рокля имаше и бельо, което по принцип никога не бих облякла и малка черна кутийка с червена панделка. Беше същата като онази, която аз му дадох, но тази беше по-малка. Вдигнах бюстието. Беше черно с червена дантела, а роклята червена. Ако това можеше да се нарече рокля. Но си го заслужавах. Сега той ме мислеше за курва и имаше вероятност да не приеме предложението ми. На вратата на стаята ми се почука, но лудата ми приятелка Соня нахлу без да изчака отговор и видя опита ми да скрия пакета.
-Какво е това?
-Нищо!
Тя го дръпна от ръцете ми и отвори кутията.
-Нищо? - извади роклята. - Хубава рокля, но не мисля че е в твой стил
-Не е. Подарък ми е.
-От кого?
-От един...човек. - освен любопитна, Соня беше и голяма клюкарка.
-Имаш си любовник!
-Млъкни! - тя се кискаше. - Иска да облека това и да се срещнем.
-Тъкмо ще ти помогна! Но искам подробности.
Тя седна на леглото и зачака със светнали очи.
-Няма!
-Стига, Ло!
-Ти си клюкарка!
-Обещавам, че всичко ще си остане в тази стая!
Не знам коя от двете ни беше по-глупава. Завъртях очи. Този отвратителен навик го бях придобила от Моника. Приятелката ми от Лондон.
-Добре! Но ми помогни да облека това! - вдигнах бюстието и тя се изправи. Започнах да събличам блузата си и да разказвам. - По-голям е и нещата са наистина сериозни.
-Сериозни, в смисъл?
-Предложих му да се оженим!
Не бях подготвена за крясъка, но побързах да й запуша устата, преди да е събрала цялата къща .
-Откачи ли? Да не искаш нашите да разберат?
-Димитър е, нали?
Кучката ме познаваше добре.
-Снощи правихме секс и днес иска пак да се видим. Само да си посмяла да кажеш на Тодор! Той е по-голяма клюкарка и от теб! Боже, защо ти казах?
-Няма да му кажа, спокойно! Кога ще е сватбата?
-Още не ми е дал отговор...
-Няма избор, ще приеме. Как би ти отказал? И как се чувстваш, като ти се сбъдва детската мечта?
Усмихнах се до уши. Да бъда с него беше по-хубаво отколкото някога съм мечтала.
Това се потвърди, когато се в погледнах в огледалото. Изглеждах добре. Не приличах на курва както си мислех. Може би защото Соня ме разубеди, а може би защото той ги беше избрал за мен. Тя ми каза да си оставя косата спусната. Остана ми само да отворя кутийката, но тя я взе от ръцете ми.
-Какво мислиш, че е? - попита ме тя, но нямах представа. Тя бавно отвори кутийката пред лицето ми. В нея имаше красиво колие с червен рубин.
Когато Соня ми го сложи се усмихна.
-Ще полудее като те види!
-Това е целта! А, ако той не го иска, нямаше да ми го подарява. - усмихнах се на отражението си.
Все още аз диктувах правилата в тази игра!