Паркирах колата пред хотела, в който са отседнали. Нямах представа как успях да стигна до тук. Просто стоях без да пускам волана, без да изключа двигателя. Просто трябваше да се насиля да сляза. Всяко движение ми причиняваше болка. Усещах как струйки кръв се стичат по гърба ми. Гледах ръцете си, увити в бинтове, пропити с кръв. Какво по дяволите направих. Всичко беше изпочупено и не можеше вече да се оправи. Изгасих колата и слязох. Какъв беше смисълът да се упреквам за това как изглеждам отвън, след като вътрешно бях изпочупен и смазан и пропит с вина? Тръгнах бавно. Нямах представа дали ще ме пуснат в този вид, но рецепциониската ми се усмихна.
-Добър ден, господине. – тя е учтива, но имам чувството, че всеки момент ще натисне паник бутона. Дори съм сигурен, че пръстът й е вече там.
-Добър ден. Идвам при … Барбара и Лекси Кинсингтън.
-Не съм сигурна дали са тук…
-Обадете се на Барбара и й кажете, че Димитър Атанасов я търси…
Тя вдигна слушалката на телефона и набра цифрите.
-Господин Димитър Атанасов е тук и… - тя ме погледна и се заслуша. – Добре! – Каза й затвори. – Майка Ви каза да се качите.
-Майка ми? – погледнах я изненадано, но веднага след това се усмихнах. – Благодаря! Това, че и тя е тук е просто перфектно. Коя е стаята.
-Д-д-двеста и пет. – момичето заекна, но аз само й намигнах и се усмихнах. Веднага след като се обърнах и тръгнах към асансьора виждах отражението си и се замислих какво ли си мисли горкото момиче. Сериозното изражение се върна на лицето ми, болката отново се обади и когато натиснах бутона ми идваше да си отрежа пръста.
Майка ми ми отвори.
-Митко…
-Не говори! – казах й тихо, но тонът ми беше рязък и тя замълча. Отиде и седна на креслото в средата на стаята. – Къде е… - нямаше смисъл да питам, защото чух гласът й. Викът, който се опитваше да спре Лекси… - тръгнах към спалнята. София не ме спря. Но усещах изучаващият й поглед. Навярно гледката на окървавената ми тениска не й хареса след като чух въздишката й. Нямах време. Влязох без да чукам и Барбара замлъкна.
-Как се чувствате, …дами? – Исках да кажа нещо друго. Лицето на Лекси беше обляно със сълзи, а Барбара вдигна високо брадичката си.
YOU ARE READING
Блясък - #1 Лора от злато
Romance...и слънчева светлина. Лора е момичето на мама и тате. Сладка, глезена кифла с неприятности. Димитър е сериозен бизнесмен, на когото се налага да спаси единствената дъщеря на сътрудника си, понеже сладката златна Лора, решава да му се обади в два...
