Блясък - #1 Лора от злато

#11 Димитър

Бях й бесен. Тази вечер щях да й покажа кой на кого е гадже и кой е стар. Не можеше да е с друг. Бях наясно, че я ядосах, но това не й даваше право да постъпва като хлапачка. Вече беше на 26 и трябваше да се държи по-сериозно. Не можеше така бързо да ме смени. Отдавна бях приключил с гаджетата и за да бъда с нея наруших много от моите правила, а тя се занимаваше с глупости. И щеше да бъде наказана за това.
Слязох от колата си и се приближих към вратата на дома й.
Отвори ми Мария и ме прегърна. В много моменти тази жена ми беше като майка, а аз постъпих ужасно с единственото й дете. Осъзнавах какво правя и как винаги наранявах хората, които ме обичаха. Знаех, че трябва да си призная всичко тази вечер и за пореден път да разбия живота на най-близките ми. Колкото и да се опитвах, винаги се намираше някой, който да присъства в живота ми и да се привържа достатъчно за да ми е още по-лесно да го унищожа или убия, а с него, малко по малко и себе си. Защо? От къде по дяволите ми хрумна тази отвратителна идея да идвам на вечеря у тях?
Видях причината, точно когато влязох във всекидневната. Тя стоеше изправена до баща си и ме погледна с огромните си сини очи. Беше завързала червената панделка на главата си и вече бях готов да лазя в краката й. Огледах я от горе до долу и забелязах всеки един детайл от тялото й. Беше облечена с розов спортен костюм, а под горнището се подаваше червен потник и носеше рубиненото колие, което й бях подарил преди първата ни среща. Спомних си как докато галех врата й, докато я чуках, пръстите ми се оплитаха в него. Тя не го сваляше. Усмихнах се. Съмнявах се, че това гадже съществува, но пък от нея всичко можеше да се очаква.
***
Тя мълчеше през почти цялото време. Отговаряше кратко на въпросите, които й задаваха родителите й. И не ме поглеждаше.
-Много хубаво! Виждам, че вие двамата въобще не мислите да се разберете.
-Нямаше как да дойде на срещата с инвеститорите. Реджеп нямаше да я приеме на сериозно, много добре го познаваш.
-Поне като се омъжи няма да имаме този проблем! - Никола се разсмя, но на мен въобще не ми беше смешно. Идеята тя да се омъжи за някой не ми харесваше.
-Аз се навечерях! - тя остави приборите си до полупразната си чиния. - Мисля да отида да се приготвя, защото ще излизам... - тя направи пауза и ме погледна. - ...с приятели.
Когато никой не каза нищо друго тя се изправи.
-Съжалявам, наистина! Малко е изнервена. - каза Мария и също остави приборите си. - Ще излиза с нейната приятелка и брат й. С Ники си мислим, че от известно време излиза с някого и май нещата не вървят много добре.
-Мислим, че е Тодор - братът на момичето. Че тя се среща с него, но нищо не ни е казала...
-Ще отида да поговоря с нея! - бях полудял за да го направя, но се изправих и тръгнах към стълбите за втория етаж. Тъкмо влизаше в стаята си, когато я извиках.
-Лора!
-Не го прави!
Тя се обърна към мен.
-Наистина трябва да поговорим за това, което...
-Няма за какво да говорим.
-Може ли да поговорим някъде на спокойствие? - тя държеше бравата на вратата, но я пусна.
-Имам среща с приятели и вече закъснявам.
-С кого ще излизаш? С гаджето си?
-Това не е твоя работа, но да!
Не можех да говоря за това тук в коридора. Изминах бързо разстоянието до нея и отворих вратата на стаята й. Вкарах я вътре и я затворих. А може би това беше грешка. Стаята й беше точно като нея. Златно и розово. И тук там червено. Трябваше да си поема въздух преди да заговоря отново. Да съм с нея в стаята й определено беше най-лошата ми идея след това да я чукам.
-Всичко свързано със "Светлина" е моя работа.
-Значи, възможността да управляваш с някой друг те плаши, дори след толкова години съвместно управление с баща ми ...
-Вече обсъдихме това, че ти няма да бъдеш с никой друг освен с мен! А и ти носиш колието ми. Защо го носиш, след като си с друг? - тя го докосна и го завъртя с пръстите си.
-Защото ми харесва. Ако искаш мога и сега да ти го върна, но в някой момент така или иначе ще го махна когато ми омръзне. Същото каквото ще стане, когато аз омръзна на теб. Или фирмата е толкова важна за теб, че ще се правиш на заинтересован от мен? - тя се подпря на вратата сякаш за да не мога да избягам. - Предложих ти най-добрия вариант, но ти отказа. Ако беше приел нямаше да имаш никакви грижи. Сега след като си намерих някой друг, не те искам, а и вече правих секс с теб. Тази точка е изпълнена от плана. Беше хубаво, но така или иначе вече загубих интерес към т...
Кръвта ми беше течен огън, а мозъкът ми се беше изпарил. Притиснах я до вратата и превзех устните й. Тя беше моя и никой друг не можеше да я има, а аз можех и щях да я задоволявам докато съм жив.
Знаех, че казва всичко това за да ме дразни и предизвиква и успяваше. Предизвикваше ме, и аз трябваше да спра да се поддавам на тази манипулация. И точно затова я стиснах силно за дупето. Тя вдигна крака си и отвръщаше на целувките ми. Притиснах се силно в нея. Всичките дрехи между нас ми пречеха.
-Не се опитвай да ме лъжеш, че не ме искаш, защото тялото ти не може да го скрие!
-Нали знаеш, че мама може всеки момент да дойде? - каза тя когато вкарах ръката си под бельото й за да усетя голата кожа на дупето й и отново го стиснах. Тя се усмихна.
-Къде ще ходите? - попитах я.
-Не знам!
-Не ме карай да те следя, защото няма да е приятно.
-Ако беше приел да се ожениш за мен нямаше да ти се налага да ме следиш.
-Ако бях приел, щеше да имаш най-голяма нужда от следене.
Тя придърпа главата ми за да я целуна пак, но не го направих.
-Трябва да го направим, затова ми кажи къде ще ходите и ще дойда по-късно...
-Това, което искаш да правим, мислех да го правя с гаджето ми.
Харесваше ми да я докосвам, а начинът по който ме предизвикваше щеше да ме вкара в подлия й капан. Стиснах гърдата й и тя изстена.
-Не знам къде ще ходим. Соня не ми каза.
-Когато стигнете ми прати съобщение и ще дойда!
И я целунах, а тя захапа устната ми. Помилвах отново гърдата й, а ми идваше да хвана блузата й и да я разкъсам. Вместо това я пуснах.
-Мисля, че имаш спешна нужда да свършиш! - тя ми се усмихна и не се измести от вратата.
-По-късно, злато!
-Така ли ще слезеш долу? - тя погледна към явната ми ерекция.
-Ще се оправя. - знаех, че нямаше как да се оправя толкова бързо, но нямах и друг избор.