Блясък - #1 Лора от злато

#ЕПИЛОГ

Димитър

Тя се оглеждаше в огледалото. Бялата лятна рокля очертаваше всяка извивка. Гърдите й бяха станали огромни и роклята й едва ги побираше. Обърна се настрани и погали големия си корем, докато аз лежах, на леглото, наслаждавайки се на гледката и с пулсиращ пенис, а точно преди половин час излязох от нея. Всичко това беше толкова изнервящо.
-Славин започна ли да свиква? - попита ме тя за момчето, което тя ми препоръча и аз наех да проектира прототипите. Въздъхнах и се изправих.
-Продължава да си прави каквото иска.
-Ами... - прегърнах я през кръста и погалих корема й. В този миг бебето ме ритна, а Лора се засмя. Вече бях свикнал с малките крачета, които постоянно шаваха в корема на съпругата ми.
-Момчето има твърде много талант...
-Знаех си...
-И твърде много енергия, която трябва да изразходва някъде.
-Какво? - тя се обърна към мен.
-Както тази госпожица тук! - погалих корема й отново. - Изглежда си имаме работа с хиперактивно дете...
Тя отново се засмя.
-Той е на двадесет!
-А аз на четиридесет...
-Тридесет и девет. - тя стисна врата ми и придърпа главата ми за да я целуна.
Прекъснах целувката.
-Ще закъснеем. - казах с нежелание.
-Имаме половин час.
-Половин час докато пристигнат гостите. А ти още не си облечена.
-Облечена съм! - каза тя и се намръщи, а аз погледнах към бюста й.
-Циците ти са отвън.
-Не са! - наведох се и започнах да ги целувам, стонът й отново накара топките ми да се стегнат в нетърпение да свършат отново в нея. Дръпнах деколтето й надолу и те паднаха тежко в ръцете ми. Стиснах ги леко преди да кажа в устните й.
-Вече са. - пуснах я и се усмихнах. Взех една черна тениска и я облякох преди да тръгна към вратата. - Ще те чакам долу!
Оставих я да се оправи и тръгнах към всекидневната. Готвачката, която наех вече подготвяше масата за обяда, а Стефан стоеше в един ъгъл и разглеждаше прототипът, който по-рано Светлин ми беше донесъл.
-За остатъка от вечерта си свободен! - като че ли вече беше зопочнал да ме понася. А аз отдавна бях свикнал с присъствието му. Можех и да го освободя от длъжността му бодигард, но бях по-спокоен, когато той беше до Лора, докато аз не бях с нея.
-След малко. - каза той, докато ми  подаваше розовия дрон. - Това да не е за дъщеря ти?
-Това е новият прототип.
-За момичета. - засмях се.
-Май да.
-Супер!
На вратата се позвъни и тръгнах да отварям.
-Аз ще си тръгвам. - чух го да казва след мен, но бях сигурен, че няма да бърза. Той все повече беше започнал да се застоява в къщи. Нямах представа защо, но Соня имаше теория, според която той се притеснява дали няма да потрябва на Лора когато тръгне да ражда, въпреки че имаше още време.
Когато отворих вратата видях майка ми и Асен Христов. Моят биологичен баща.
-Здравейте! - казах аз, усмихвайки се.
-Здравей! - майка ми ме прегърна. Тази вечер официално щях да представя баща ми на Лора.
-Здравей, Митко! - и той ме прегърна. - Май малко подранихме, но майка ти нямаше търпение да дойдем.
Все още не можех да възприема това, че те са заедно. Още повече, че майка ми все още беше омъжена за Петър. И все още се опитвах да свикна с мисълта, кой точно ми е баща. Изпитвах толкова смесени чувства, но се радвах че Лора беше до мен през последните месеци и ми помогна да приема тази истина.
-Лора все още се приготвя...
-Ти какво правиш тук? - Стефан се изправи пред Асен и беше ядосан.
-А ти какво правиш тук?
-Работя тук! Сега ми отговори!
Нямах представа какво се случва, но не харесвах сцената, която се разиграваше в къщата ми.
-Скоро не си се обаждал. - каза Асен и не знаех дали е по-скоро нервен или ядосан.
-Нямаше какво да кажа, но ти изглежда си имал.
-Сменил си номера.
-Здравейте! - Лора слезе по стълбите по-красива от всякога с вдигната коса и розовата си рокля на цветя.
-Скъпа... - казах й нежно аз. - Ела да ви запозная. - Лора, това е... - погледнах към Стефан, който скръсти ръце и чакаше да чуе как ще представя Асен, докато аз все още се чудех какво се случва, когато ми просветна. Удари ме като чук и не успях да кажа нищо .
-Това е Асен. - каза майка ми. - Той е биологичният баща на Митко... - София погледна към Стефан, който клатеше глава. - ...и на Стефан също...

To be continued...

Продължението е #2 Соня!

Приятно четене!