Митко говореше с баща си, затова ги оставих. Той въобще не приличаше на него. Беше копие на майка си и това го правеше толкова красив. Баща му също беше привлекателен, но някак си зловещо плашещо красив и дори когато бях малка през кратките периоди, в които го виждах гледах да стоя настрани от него. А сега беше видимо пиян и каза нещо на сина си. Видях промяната в Митко и погледът, с който откри майка си, докато баща му се отдалечаваше от него. Последва кратък разговор с нея и мъжът, който цял ден не се отдели от нея и тримата тръгнаха към градината. Изкушавах се да отида, но понякога просто трябваше да стоя настрана. Вече бях свикнала с всичко това около Димитър. Не откъсвах поглед от изхода към градината, докато София не се върна, облята в сълзи и мъжът, който все още беше до нея и нежно я придържаше, докато вървяха.
-Къде отиваш? – попита ме Соня, когато тръгнах към градината.
-При съпруга ми. – усмихнах й се, но притеснението ме убиваше. Забързих крачка. Видях го седнал на пейката, заровил лице в ръцете си и съсипан. Седнах до него и исках да го прегърна, но той ме отблъсна.
-Митко? – когато чу името си разбрах че плаче. Този мъж, моят мъж плачеше. Прегърнах го, а той се сгуши в мен.
-Съжалявам! – каза ми преди да се изправи и да ми обърне гръб. Изправих се и аз.
-Не ми казвай това, а ми сподели! – молех му се и му заповядвах. – Не ме отблъсквай както предния път! Дори и да ти е нужно време да ми споделиш не се отдръпвай и не ме карай да те чакам, защото няма да го направя…
Той се разсмя и се обърна към мен. Последва помитаща целувка, която ми взе акъла и всякаква смислена мисъл от главата. Ръцете му бяха навсякъде по тялото ми, а устните му настоятелни и пълни с незададени въпроси и недадени отговори.
-Не знам дали да бъда щастлив затова че разбрах истината или да отида и да го убия! – целуна ме отново, без да ми каже нищо. Трябва да говоря с баща ти. – той въздъхна. – И ще имам нужда от време но ще бъда до теб, съкровище. Просто не задавай въпроси, докато аз не получа всички отговори! Става ли?
Погледнах го в очите и кимнах. Той ми искаше време, но ми обещаваше бъдеще. Нямах представа какво да правя. Щях да го изчакам. Имах ли друг избор? Само се молех наистина да е до мен.
-Само не ме изоставяй отново!
-Няма да го направя. Само се моля ти да не го направиш когато разбереш!
-Няма да го направя!
-Каквото и да стане, обещай ми!
-Обещавам ти!
И той ме целуна отново. След това ме остави сама в градината с мислите ми. Седнах на пейката и колкото и да ми беше трудно го оставих да тръгне.
YOU ARE READING
Блясък - #1 Лора от злато
Romance...и слънчева светлина. Лора е момичето на мама и тате. Сладка, глезена кифла с неприятности. Димитър е сериозен бизнесмен, на когото се налага да спаси единствената дъщеря на сътрудника си, понеже сладката златна Лора, решава да му се обади в два...
