Together Always

Контраст между двете семейства....

----От името на Луна----

Тъкмо слизахме от самолета и си взимахме багажа. Буенос Айрес! Дом мил дом.......

Заедно със съпруга ми се запътихме към неговия дом.

Когато забелязахме голямото имение, на което пишеше "Home Balsano", Матео се обърна към мен и хвана ръцете ми.

-Сигурна ли си, че сиакш всеки по-отделно? Може първо моите родители, после твоите или......-сложих ръката си на бузата му.

-Мисля, че е редно всеки да говори със семейството си!-Идеята беше той да говори със своето, докато аз говоря със моето семейство.Той кимна и тръгна.

Половин час по-късно бях пред имението на родителите си. Беше ми студено. Роклята на лалета не беше добър избор, понеже по това време от годината тук е студено. Пристъпих големия праг. Странно? Стражите ги нямаше? Изкачих стълбите и леко звъннах на звънеца. Треперех....не само от студа, а и от това как ще реагират мама и татко. Вратата ми беше отворена от някаква жена. Беше на средна възраст и облечена със униформа на домашна помощница.

-Кажете?-попита тя.-Кого търсите?

-Моника и Мигел Валенте.-усмихнах се леко. Тя се усмихна също.

-Каква сте им вие, ако мога да знам?-отвори по-широко вратата и ме покани. Пристъпаих прага и ги видях. Двамата седяха на трапезата и обсъждаха нещо. Майка ми беше със надут корем.....бебето. Жената, която ми отвори се приближи към тях, а аз бях прикована за земята. Спомни си Луна, какво обсъждахте с Матео във самолета!

Когато двамата ме погледнаха застинаха.

Мълчах.....

Тишина......

Напрежението ме убиваше. Всички мълчаха, когато най-сетне се съвзех....

-Мамо! Татко!-затичах се към тях и се метна х да ги прегръщам.-Толкова ми липсвахте!-никой от тях не помръдна.

-Но как?-изправиха се те.......

-Не е възможно!-поклати глава баща ми.-Ти не си Луна!-Мигел ме показа.-Коя си ти? Защо приличаш на покойната ни дъщеря?

-Аз съм! Луна! Вашате дъщеря! Не съм мъртва! Жива съм......-сълзи се стекоха по лицето ми. Ами ако не ми повярват?

-Не! Тя е мъртва! Ние погребахме тялото!-Как заябравих за това? Как забравих? Преди сложихме момиче, което приличаше на мен. По-скоро трупа и. След малко професионален гримьор и беше направена перука и нещо като маска, та да прилича наистина на мен.