Together Always

Приготовления за сватба и бебешка стая...

-Можеш ли да повярваш, че леля ще прати подобен клип на родителите ни?-смеех се на телефона.

-О, да мога! Та това е Майли! Ако не тя, кой?-отвърна ми момчето и се чу как сяда на леглото.-Гледах го поне десет пъти.-призна си той.

-И аз. Едвали не сме почнали да се събличаме. Само още минутка и.....-спрях и усетих, че вече не ни беше смешно, а.....любовно.

-И до там ще стигнем, Валенте!-Матео рече и прекъсна фантазиите ми, в които аз и той....няма значение! Моя си работа!

-Сигурна съм. Первезния ми годеник няма да ме остави!-погледнах снимката на нощното си шкафче. Снимка, на която се прегръщаме.

-Мммм и ти не ми отстъпваш! Бас държа, че си си предтавяла как го правим!-бузите ми пламнаха, а очите ми се ококориха. Прехапах устната си. Познаваме добре!

-Ммможе бииии!-казах бавно и провлачено.

-Миличк какво правиш?-майка ми влетя в стаята ми с някакви списания.

-Мат, ще ти пиша после.-казах и му затворих.

-Мила, можех да почакам.-Моника ми се усмихна.-Исках да те попитам, тъй като още не съм се заела със стаята на малкият ти брат, искаш ли ти да го сториш?-попита ме тя с широкa усмивка.

-Да.-отговорих мигновено.

-Радвам се.-тя остави списанията за декор и излезе от стаята ми.

Вече беше станало късно, а аз привършвах едва с четвъртото от десет списания за декора за детска стая. Как се очаква да си организиам сватбата и да организирам детската стая? Ахххх! Не! Ще се справя!

Събудих се и веднага станах да се обличам.

Избрах си това и тръгнах към магазина за прибори.

Вече бе обяд. Първа задача за сватбата бе звършена. Масите и приборите, както и декора на масите бе избран от мен. Нина се тътреше след мен. Тя щеше да е моя шаферка и затова е длъжна да ми върви след задника. Ха......