Together Always

Имах ли нужда от него, той беше тук...

----На сутринта----

----От името на Луна----

Оправях се за срещата си с Матео. Имах чувството, че забравям нещо, но така и не се сетих какво..... Дали е нещо важно, или само ми се струва? Облякох си черен отпуснат потник, който ми беше малко над пъпа и къси панталонки. След като се огледах вратата на новата ми стая се отвори.

-Добро утро!-поздрав и ме Амбар.-Исках да.....експериментирам върху косата ти. Само пет минути, искам да ти направя прическа.-тъкмо щях да кажа, че не иска, но тя издърпа един стол и ме накара да седна. Явно нямам думата.... След като Амбар приключи, косата ми беше вдигната на нисък, разслабен кок, като пред лицето ми се спускаха два кичура. После тя взе и ми сложи венец от изкуствени цветя.-Матео сигурно вее те чака.-побутна ме.

-Благодаря, Амбар!-казах, а тя ми се усмихна леко.

Когато слязох Матео наистина ме чакаше. Отидох и го целунах, а той ми отвърна. Винаги се радвах да усетя тези устни, но имах чувството, че вече исках нещо повече..... Чухме как някой се изкашля фалшиво и се отделихме бавно.

-Здравей, Матео!-поздрави го баща ми.-Надявам се не преча......

-Мигел, остави децата!-скара му се Лили. Странно....ако беше Моника щеше да подкрепи татко и да ме задърпа да си сложа някоя рокля..... Но това не ме интересува вече!

-Ние тръгваме.-казах и хванах Матео за ръката.

-Къде искаш да отидем?-попита ме след като излязохме от имението.

-Не знам. Имам чувството, че забравям нещо, но не знам какво.-погледнах го.

-Да. Къде е чантата ти?-засмя се той.

-Боже, точно така!-казах аз.-Много съм разсеяна, как може да ме обичаш такава?-казах а той си сложи ръцете на кръста ми и ме придърпа максимално близо. Настръхнах.

-Не знам. Може би просто няма причина, но това не е важно. Чувствата не питат, нали? На тях причина не им трябва!-целуна ме бавно. После слезе малко, а аз затворих очи.-Сега си вземи чантата, за да отидем да закусим.-Отдели се от мен и ми се усмихна мазно. Понякога много ме дразни!

----От името на Амбар----

-Това го оставете там. Ще ни трябва за музиката.-мама даваше нареждания на работниците.

-Мамо, всички гости са поканени и ще са тук, точно в 19:00.-казах и, а тя кимна.

Днес Луна имаше рожден ден. Е всъщност и двете имаме, но моя ще се празнува след този на Луна, защото съм излязла втора. Тоест тя е по-голяма с тридесет минути. С Матео вчера дълго време се уговаряхме. Искахме да е парти изненада. Той цял ден ще я разсейва, а аз, мама, Мигел и Симон ще организираме всичко. Симон толкова се тревожеше как ще реагира Луна, когато го види....чак жал ми ставаше. Направи грешка, така е, но сега се разкайва.