Together Always

Луна има роднинска връзка само с Мигел.

С Матео бяхме в оговорения парк и чкахме татко да се появи. Лъхаше хладен вятър, а дърветата се клатушкаха в ритъм. Бях леко притеснено, но и в същото време щастлива.

Татко се появи носейки торба със себе си.

-Да приключваме.-каза той и тримата потеглихме към лабораторията.

Човека, койте щеше да направи тестта ни обесняваше как стават нещата. Матео държеше ръката ми, а татко седеше отстрани.

-Резултата ще бъде готов след седмица. Точно след седмица трябва да минете да вземете резултатите.

-Разбрахме.-каза татко и се изправи. Стиснаха си ръцете и излязохме от лабораторията.-Искам само ад кажа, че Моника не знае за този тест. Първо искам да видя резултатите и чак тогава да говоря с нея.

-Добре татко.-казах, но той ме погледна съмнително. Нищо не каза. Обърна се и си тръгна....

----След два дена----

Два дена. Само два дена? Времето си тече толкова бавно! През тези два дена нищо не се случи! По цял ден скучах или бях в градината.

Тъкмо ставах от леглото. До сега се борих с хватката ан Матео. Този човек дори ан сън не ме пуска....не, че се оплаквам. Погледнах го.....рошавия му перчем беше пред очите, брадата му беше леко показала се. Изправих се и си избрах дрехи

Само оставих дънкеното яке на стола и се дооправих.

Отидох в стаята на мама и поуках.

-Влизай, мила!-Антонела се беше облякла и оправила леглото. Настанихме се на леглото, а тя ми предложи кафе. Кога е станала?

-Исках да те помоля за помощ.-каза направо, а аз кимнах.-Скоро Бруно има рожден ден. -усмихна се.

-Искаш да му направиш изненада?-попитах, а тя кимна.

-Да, но....ние сме стари! Какво да му приготвя?-направи муцунка. Имам чувството, че аз съм старата, а тя младата.

-Не говори така!-погалих я по гърба.-Може да.......нали имахте яхта?-спомних си тази подробност от детството.-Много обичахте да прекарвате време там, нал?

-Да...

-Може да я украсиш, да приготвиш любимите му ястия и да го изненадаш там.-повдигнах рамене.

-Колко хубаво звучи!-усмихан се тя.-Благодаря!

Изправихме се и аз се отправих към стаята си. Когато вляязох, Матео още не беше станал. Въздишах и слезнах долу. Там Майли влизаше в кухнята.

-Добро утро!-поздравихме се взаимно. Захванахме се със закуската и сервирахме. Качих се да повикам съпруга си,но поспаланкото още не беше станал. Отидох до него и леко се надвесих.

-Матео....-прошепнах.-Мааат!-малко по-силно.-Закуската е сервирана.-нищо!

Спузнах си косата и започнах да гаделичкам носа му, а той замо се опитваше да я махне. Не отвори очи! Надвесих се още малко и докосах устните му с моите. Веднага ми отвърна. Ето на.....

-Ах ти!-казах и се изправих. -Ставай!-най-сетне очите му се отвориха. Красивите му кафяви очи!

-Добро утро принцесо!-усмихна ми се.

-Ще ти кажа аз "Добро утро".-ядно проговорих и отидох до вратата.-Чакамете за закуска....

----След четири дена----

Днес е! Тетсовете от ДНК анализа ще излязат. Нервно крачех из стаята, докато Матео седеше на леглото и ме следеше с поглед.

-Успокой се! Ние занем, че не сме излугали! От какво се притесняваш?-попита той и се изправи.

-Незнам.-въздишах.-Страх ме е! Имам лошото чувство, че нещо няма да е наред!-отговорих и го погледнах.

-Спокойно! Аз съм до теб!-почна да ме успокоява. Придърпа ме в една прегръдка, Дано греша!

Седяхме пред вратата на лабораторията и чакахме да ни дадът резултатите. Татко беше сам и през цялото време гледаше мен и Мат.

Доктора(не знам какъв е човека, който прави такива тестове) излезе и дойде при нас.

-Е?-татко заговори.-Какво става?

-Господин Мигел, и двата теста са готови. Проблема е, че единия е с положителен резултат, а другия с отрицателен.-Моля? Какви ги дрънка този човек?

-Не разбирам! Как е възможно?-Матео се включи.

-Младежо.....единия тест, този с пробата от четката за коса и пробата от Госпожица Луна, е отрицателни, но този с четката за зъби е полужителен. Което значи, че госпожица Луна има роднинска връзка само със Мигел.-доктора разясни. Я пак? Не е възможно! Как по.....

-Какво глупости говорите?-татко леко повиши тон.-Не е възможно да е моя дете, но не и ан жена ми.....-татко прокара пръсти през косата си.... Знаех, че нещо не е наред! Но....не очаквах това!

П.П.Hola!

Как сте?

Реших да не проточвам нещата.......за това ето до къде стигнахме. Какво мислите?

Очаквахе ли Мигел наистина да отиде?

Какво ще кажете разелтатите? Очаквахте ли това? Как е възможно?