Together Always

Вечерята

----От ието на Луна----

Седях и прегрщях блондинката с разтечена спирала на дивана. Бях докарала у нас. Веднага щом ми звънна и каза къде се намира оставих леля Тони да се чуди какво става и офейках от магазина за декорации. Амбар отказваше да ми каже какво се е случило. Заварих я да плаче, прегърнала колената си. Едва успя да се изправи. Какво и е станало? Кой и го е причинил.

-Амбар......ще ми кажеш ли какво стана? Кой ти го стори?-не беше тръдно да се досетя, че някой е злоопотребил с нея...... Негодник! Дано гние в ада!

-Се...себастиан!-изхлипа и отново прегърна краката си. Знаех си......знаех си, че в този има нещо гнило...... Но никога не си представих, че може да причини това на момиче....та той нали я обичаше?-Аз се карах с майка си, зареди него!-отново започна да плаче. Прегърнах я и погалих меките и коси.

-Успокой се! Ще си плати! Ще видиш! Всичко ще си дойде на мястото......

-Ти ме разбираш!-тя каза.-Все пак....на теб ти бяха сторили...нещо подобно.....-бях забравила.........онова глупаво парти..... когато си бях пожелала да бъда известна..... онези ме изнасилиха......изгубих девствеността си по такъв начин.-Но ти беше по-зле! А тогава ти се подигравах, а ти сега ме успокояваш в дома си! Що за ирония е това сестри......-спря се....-Имам предвид....

-Няма проблем!-казах и. -Искаш ли какао? Може би нещо за хапване.....-предложих ис е изправих от дивана.

-Не, благодаря!-тя отвърна.-Няма ли някой у вас?-огледа се.

-Татко след малко си идва.-отвърнах, а тя кимна.

----От името на Амбар----

Как може да е толкова добра с мен? Та ние сме толкова различни......как в възможно да сме сестри? Тя...момичето, което обиждах дълго гимназията е до мен, а приятелките ми............ Какви приятелки? Та те бяха с мен, зареди популярността ми! Те не ми бяха приятелки.....

След още пет минутки в имението влезе Мигел.... Погледна ме, а после се усмихна.

-Амбар, нали?-кимнах плахо.-Луна ми каза, че си тук. Как си? Лу ми каза, че си претърпяла нещо ужасно?.-загриже3ност се четеше в погледа на мъжа..... на баща ми......

-Не....ъм да...тоест не....ще се оправя! Благодаря!-съвзех се и завързах изречение.

-Ако имаш нужда от нещо можеш да споделиш.-той ми се усмихна и хвана ръката ми. Почувствах лека топлина, а след това той стана и се качи, най-вероятно, в стаята си. Луна се върна в стята.

-Татко ли си дойде?-кимнах.-Амб.....ако искаш може да останеш да спиш у нас....

-Не! Ще се обадя на мама...да ме вземе.-тя кимна. Набрах номера и, казах, че искам да ме вземе и тя се съгласи.

Малко по-късно мама беше тук и ме чакаше пред портите на имението Валенте. Мигел слезе, за да отвори и като видя майка ми се стъписа.

-Лили?-попита учуден.-Как си?-покания да влязът.

-Добре съм, благодаря! Идвам да взема дъщеря си.-показа ме. Дойде до мен и ме прегърна.-Ще говоримв къщи!-прошепна ми. -Ти как си?-попита мама.-Къде е Моника. Чух, че е бременна. -майка ми се усмихваше истински и този път в очите и имаше някакви искри.....беше наистина щастлива. Може би е била силно влюбена в Мигел и любовта и не е намаляла.

-Здравейте!-Луна влезе и се усмихна на майка ми.

-Здравей Луна!-поздрави я мама-Поздравления за сватбата.

-О, ъм да! Благодаря! Ще останете ли за вечеря?-мама ме погледна, а аз кимнах.

Луна и аз сервирахме вечерята, докато